Повече от 360 000 българи работят и след пенсия, сочат данни на НОИ. На този фон средствата на осигурени лица в доброволен пенсионен фонд остават изключително малко - 1,6 млрд. лева, според данни на БНБ и Комисията за финансов надзор. Тенденциите у нас са такива, че броят на пенсионерите ще расте, а работещите ще намаляват, обясняват експерти.
Устойчив ръст на работещите пенсионери и увеличение на броя им с повече от 50% за последните пет години отчитат от НОИ. Йордан Ингилизов от Благоевград е бил служител в системата на МВР. След като се пенсионира продължава да работи като охранител.
„От 2011 г. съм пенсионер и всички години работя. Само шест месеца не съм работил. И работя поради това, че не достигат пенсиите, защото са ни малки пенсиите. Затова работя“, каза Йордан Ингилизов.
За да се ограничи нуждата от принудителна работа и след пенсиониране, работещите могат да използват възможностите на доброволните пенсионни фондове, бяха съветите на експерти по време на събитие, посветено на т.нар. трети пенсионен стълб.
Числата сочат, че е нужно удръжката за пенсия да бъде 37% от заплатата, което не е приемливо за работещите, показват изчисленията на НОИ. Затова препоръката е да заделяме сами средства за пенсия от доброволен пенсионен фонд.
„Видяхте примера, който дадохме, беше 100 лева или 50 лева на месец, които да ти помогнат, когато влезеш в твоят златна възраст, да имаш един качествен живот“, каза за БНТ Борислав Генов, главен директор на „Банкиране на дребно“ в търговска банка.
Освен данъчно облекчение от 10%, доброволните пенсионни фондове осигуряват унаследяване на средствата, гъвкавост при вноските и теглене при нужда от средства, диференциран портфейл и защита на осигурените лица.
Демографската ситуация и математиката показват, че само с разходопокривното осигуряване, което е държавното обществено осигуряване, няма как някога да имаме по-високи нива на заместващ доход. Съотношението между работещите и пенсионерите не позволява при приемливи нива на осигурителни вноски, на практика да увеличим истински пенсиите, заяви Владислав Русев, главен изпълнителен директор на пенсионно-осигурително дружество.
„На 25 години 5% от дохода ни би бил напълно достатъчно, ако сме постоянни и го внасяме. Повечето хора започват много по-късно, а данъчното облекчение е до 10% от данъчната основа. До толкова ни е освободено от данъци, ако ги внасям в пенсионен фонд и мисля, че това е добра сума, когато човек започва по-късно, от 40 години нататък“, коментира Владислав Русев, главен изпълнителен директор на пенсионно-осигурително дружество.
Данните обаче показват друго - едва след 40-годишна възраст повечето хора започват да се замислят за пенсионирането си и да заделят средства. А от бранша уверяват, че пенсията ни няма да се обезцени от инфлацията в този дългогодишен осигурителен период.
През тези 30 години те се инвестират в различни инструменти и донасят допълнителна доходност, която обикновено, ако погледнете исторически назад, надвишава инфлацията. Т.е. вие в край на краищата ще си запазите покупателната способност и дори ще я увеличите, обясни Борислав Генов, главен директор на „Банкиране на дребно“ в търговска банка.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)