Международната космическа станция (МКС) току-що отбеляза знаков етап от своето съществуване, но дните на историческата орбитална лаборатория са преброени и през 2030 г. части от нея ще паднат в района на точката "Немо", или гробището за космически кораби, пише сайтът Space, цитиран от БТА.
2-ри ноември отбеляза 25-годишнината от непрекъснатото обитаване на МКС, която си е извоювала място в историята като едно от най-великите (и най-скъпи) технологични постижения на човечеството.
Хората, обаче, няма защо да се готвят за отбелязването на нейната 50-годишнина, тъй като орбиталната станция е в последната фаза от съществуването си.
"Това отдалечено място в океана се намира на около 2688 километра от най-близката суша", припомнят от Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA).
Някои части от МКС вероятно ще оцелеят при огненото си навлизане в атмосферата.
Докато отломките продължават да навлизат в атмосферата, се очаква външната обвивка на модулите да се стопи и да изложи вътрешното оборудване на бързо нагряване и топене, обясняват от НАСА.
През март 2001 г. Русия насочи "Мир" към контролирано завръщане в атмосферата близо до точката "Немо".
Американската космическа агенция НАСА и нейните партньори планират да изведат остаряващото съоръжение от орбита към края на 2030 г., като използват модифицирана, изключително здрава версия на товарната капсула "Дракон" на "Спейс Екс", за да я спуснат над необитаема част от океана.
МКС ще завърши своя жизнен път в т.нар. "гробище за космическите кораби" - част от Тихия океан, разположена около точката "Немо", която е кръстена на известния капитан на подводница от романа "Двадесет хиляди левги под водата" (1871) на Жул Верн.
Тази отдалеченост обяснява привлекателността на точката "Немо" за планиращите мисии, които през последните десетилетия са изхвърлили там няколкостотин големи космически кораба: ако наблизо няма суша, практически няма вероятност падащи парчета от горяща техника да нанесат вреда на хора, сгради или друга инфраструктура.
Инженерите на НАСА очакват разпадането на орбиталната станция да се случи като поредица от три събития: първо отделяне на слънчевите панели и радиатора, последвано от разпадане и отделяне на непокътнатите модули и сегмента на фермата и накрая фрагментиране на отделните модули и загуба на структурната цялост на фермата - най-големия компонент на МКС.
Според очакванията повечето хардуерни елементи на станцията ще изгорят или ще се изпарят по време на интензивното нагряване при повторното навлизане в атмосферата. Някои по-плътни или устойчиви на топлина компоненти, като например сегментите на фермата, се очаква да оцелеят и да паднат в необитаемия район на океана.
Този анализ се основава на поведението при повторно влизане в атмосферата на други големи космически апарати като съветско-руската космическа станция "Мир" и "Скайлаб" на НАСА. Последните дни на тези две орбитални станции носят някои поуки за планиращите мисии, особено имайки предвид, че орбитата на Земята става все по-пренаселена.
НАСА се опита да се освободи от "Скайлаб" над Индийския океан през юли 1979 г., но не успя напълно и обгорени части от станцията паднаха върху част от Западна Австралия, а град Есперанс, както е известно, наложи на американската космическа агенция глоба от 400 долара за замърсяване.
С дължина 33 метра и тегло 130 тона, "Мир" остава най-големият обект, паднал на Земята над гробището за космически кораби (или където и да е другаде). Международната космическа станция обаче ще подобри този рекорд: тя е дълга колкото футболно игрище и тежи 460 тона.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)