Как онлайн манипулацията превръща трагедиите в оръжие за популисти като Илон Мъск и Найджъл Фараж

______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Вчера в Англия се случи едно грозно и гнусно нападение с нож, което шокира страната: девет души са тежко ранени, един е в критично състояние. Властите определиха случая като „сериозен инцидент“. Заподозреният е 32-годишен британец от Питърбъро. Казва се Антъни Уилямс. Обвинен е в опит за убийство и притежание на хладно оръжие. Няма доказателства за тероризъм.

Но какво последва онлайн?

Потоп от коментари под линковете към новината. Много от потребителите отказаха дори да отворят линковете (било на CNN, било на BBC, било на други медии), че да прочетат подробности.

Заглавието на CNN например ясно казваше „Британец е обвинен…“, но те настояваха, че нападателят със сигурност е имигрант. Започнаха „шеги“ за „лодките“ (демек, лодките с бежанци), намеци за цвят на кожата, всякакви „комедийни“ клишета, взети директно от книжката със „смешки“ на чичо ви Адолф. Много акаунти явно бяха ботове, но страшно много си бяха съвсем истински хора. Всички пееха една и съща песен: „Виждате ли? Страната ни е под обсада“.

Това, разбира се, не е просто шум в коментарите, а е предварително оформяне на настроението към случката, към имигрантите, към небелите, към неангличаните, към изглеждащите различно. Които пък в случая дори не са участници в картинката…

Детайлът „британец“ се игнорира. Предположението за чужд произход става отправна точка. За какво им е да отворят и прочетат, при положение, че те вече „знаят“?

„Те“ (имигрантите) са заплаха; следователно „ние“ трябва да се защитаваме, да се страхуваме, да се гневим. Това е съвременната митология, която замества нуждата от новини и знание.

Емоционалната ескалация е удобна за Илон Мъсковците, Найджъл Фаражците, Андрю Тейтовците, които само чакат някой да извърши престъпление и вече са в интернет, за да пишат за имигрантите и хората с по-кафява кожа. Когато се окаже, че извършителят е бял (като в Ливърпул през лятото), не се извиняват за лъжите и манипулациите, а просто изчакват следващия удобен момент.

Веднага слагат фокус върху идентичност, граници и любимото им (вършещо много добра работа) „ние срещу тях“ (вместо върху реалните причини за престъплението).

Расистките популисти са майстори в това да насочват вниманието към неща, които не са проблем за сметка на истинските теми (психично здраве и социална разруха например).

Те превръщат страха от „другите“ в оръжие, за да събират подкрепа. Те избягват нюансите и заглушават критиката.

Според данни на Migration Observatory, лица без британско гражданство са били около 12.4% от затворническата популация през юни 2025 г.

Популисткият лозунг „имигранти = престъпност“ е силно опростен и неверен. Защо онлайн коментаторите продължават да поддържат фалшивите истории тогава?

Защото тоя номер работи. Политически. Но най-вече алгоритмично (помпа присъствието в социалните медии).

Социалните мрежи стимулират възмущението; повече приказки за „те срещу нас“ означава повече ангажираност и повече разпространение.

След това ботове и организирани мрежи усилват посланието и популисти като Фараж, Андрю Тейт и Илон Мъск (чрез политика на платформите) създават атмосфера на недоверие към „елитите“, подозрение към чужденци и култура на „мъжкарска защита“ (а това е прекурсор на масово насилие).

Резултатът е обществена несигурност, подозрения, разделение, омраза и срив на доверието в институциите.

И още един „детайл“ към и бездруго грозната картинка:

По този начин жертвите на атаката изведнъж се оказаха извън фокуса… вместо за пострадалите, разговорът директно отиде пак към „имигрантите“.