Дългата нощ преди Вси Светии: Историята на Хелоуин

______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Мà, той не е християнски празник Хелоуин, бе!—как ще го празнуваме?...

То и Нова година не е християнски празник, ама това не ви пречи да го празнувате до посиняване. И червеното кончè не е християнско, нито кисненето на мъдите в ряката по Йордановден, ама… нали! И никак не е християнско (даже е добре описано като анти-християнско) да се ходи на ясновидка, ама ей го – Тренд изкараха статистика, че 2 милиона нашенци го правели. Колко ли от тия врякат срещу Хелоуин?

Да не задълбаваме.

Няма да задълбаваме и в „родолюбието“ на едни „възрожденци“ в парламента, дето се оказа, че не знаят, че Денят на Будителите и Хелоуин НЕ СА в един и същи ден (демек, не знаят кога е Деня на Будителите, ама иначе „патриоти…).

Нито ще задълбаваме и в това колко всъщност е вярващ българинът; и доколко просто обича да мрази. Не. Сега ще се посветим само на историята на празника, който е толкова модерно да бъде мразен: Хелоуин.

Всяка година на 31 октомври милиони хора прекрачват за миг в царството на загадъчното – запалват фенери от тикви, обличат се като духове, скелети, супергерои и демони, и бродят в нощта в търсене на забавление, страх или просто бонбони.

Лесно е човек да си помисли, че Хелоуин е съвременно изобретение – оранжеви пластмасови кофи и комични вещици – но корените му се простират повече от две хилядолетия назад, в епоха, когато границата между живи и мъртви изглеждала опасно тънка.

Историята на Хелоуин започва с древните келти, които живели преди около 2000 години в Ирландия, Шотландия и части от днешна Северна Франция. За тях краят на октомври отбелязвал Samhain (произнася се „сау-ин“) – празник, който бележел завършека на жътвата и началото на зимата – ужасяващ сезон на студ и недоимък.

В тази нощ те вярвали, че границата между света на живите и света на мъртвите изтънява, позволявайки на духове да преминават в земния свят. Те палели огромни клади, горели реколта или животни като жертвоприношения, и обличали костюми от животински глави и кожи, за да прогонят или пък за да се слеят със странстващите духове.

Samhain не бил просто празник, а бил и ритуал на защита. Зимата била сезонът на смъртта и за да оцелееш, ти трябвало „духовна застраховка“. Чрез костюми, огън и жертви, келтите се опитвали да умилостивят свръхестествените сили, които според тях бродели свободно в тази „гранична“ нощ.

В следващите векове християнството се разпространило в келтските земи. Оказало се, че е по-лесно дълбоко вкоренените езически обичаи да бъдат приспособени, отколкото да бъдат изкоренени.

През осми век папа Григорий III установил 1 ноември като Ден на Вси Светии, посветен на всички светци и светици. Вечерта преди това станала Вечерта преди Вси Светии – All Hallows’ Eve; име, което по-късно се съкратило до Halloween.

Тази промяна показва как християнската и по-старата езическа практика постепенно се смесват. Елементи от Samhain – клади, нощни ритуали, защитни маски и костюми – продължили да съществуват, но вече вплетени в християнска рамка.

Стратегията била проста: да се преработят старите обичаи през християнска призма, вместо да се унищожават. Така Църквата закрепила своя свещен календар върху познати сезонни празници, дълбоко вкоренени в келтския живот.

До Средновековието възникнали нови традиции. Една от тях – souling – включвала бедни хора, които обикаляли от врата на врата в навечерието на Вси Светии, като искали малки сладкиши (soul cakes) в замяна на молитви за починалите роднини на семейството.

Подобен обичай – guising – се развил в Шотландия и Ирландия. Хората се маскирали и изпълнявали песни, стихотворения или дребни номера в замяна на храна или монети. Вместо да се молят за мъртвите, те забавлявали – ранна форма на това, което днес познаваме като trick-or-treat („пакост или лакомство“).

Тези традиции укрепвали Хелоуин като вечер на общуване – когато непознати се срещали на прага, за да разменят малки подаръци или изпълнения. И до днес този ритуал остава жив.

Един от най-емблематичните символи на Хелоуин – светещото тиквено лице – също произхожда от келтския свят. Дълго преди да се издълбават тикви, ирландците и шотландците издълбавали ряпа или други кореноплодни зеленчуци, оформяйки страховити лица, които да прогонват злите духове.

Когато през XIX век имигранти пренесли този обичай в Северна Америка, те открили, че тиквите – местни за континента – са по-големи, по-лесни за издълбаване и идеални за фенери. Историците отбелязват, че тази проста земеделска разлика преобразила глобалния образ на Хелоуин.

Основно ирландски и шотландски имигранти пренесли хелоуинските традиции в Съединените щати през XIX век. Там празникът бързо погълнал нови влияния и еволюирал.

В американските градове хората започнали да организират обществени тържества. Вестниците окуражавали чествания на Хелоуин, насочени повече към събиране на общността, отколкото към страха и плашенето, постепенно превръщайки празника в по-„цивилизован“ и комерсиален. До началото на XX век Хелоуин се превърнал в светски, семейно-ориентиран празник, акцентиращ върху игри, костюми и сезонна храна.

След това дошли масово произвежданите костюми, украси и бонбони, превръщайки Хелоуин в комерсиален феномен.

В последните десетилетия Хелоуин се разпространи отвъд Северна Америка, особено в края на XX и началото на XXI век. Телевизията, киното и глобалната потребителска култура популяризирали характерните образи: маскирани деца, издълбани тикви и „обитавани от духове“ къщи.

Днес Хелоуин се празнува из Европа, Латинска Америка и Азия, като се преплита с местни обичаи. В Мексико например той съществува паралелно с Día de los Muertos – Деня на мъртвите, който има по-стари и различни корени – но образите на скелети, цветя и нощ на спомена създават познати паралели.

Хелоуин оцелява и процъфтява, защото позволява на хората да превръщат страховете в празник и игра. Той превръща тревожността в празнуване. Образите, които ни плашат, са се превърнали в маски, в игри, в забава, в повод за събиране на съседите, на семейството, за забава с децата. От страхове до семеен празник. Под пластмасовите маски и примигващите LED светлини на XXI век все още се надига нещо по-старо – ехото от кладите, шепотът на духове, прекосяващи мрака. Хелоуин оцелява, защото говори една вечна истина: че дори пред лицето на зимата, тъмнината и смъртта, хората се събират заедно и палят свещ или фенер, за да осветяват пътя си.

_______________

🎃 Любопитни факти за Хелоуин (сбит формат) 🎃

- Samhain ≠ сатанизъм.

Келтите не са почитали дявола; дяволът е християнска концепция. Samhain е бил сезонен ритуал, а не демонопоклонничество.

- Първите „тикви“ били… репи.

Ирландците са издълбавали ряпа. Тиквите стават част от празника чак в Америка, защото са местни за континента и са по-лесни за изрязване.

- Тrick-or-treat започва като… молитви.

В Средновековието хората ходели от врата на врата и получавали храна в замяна на молитви за душите на мъртвите.

- Хелоуин е бил толкова популярен в Ирландия, че…

… през XIX век емигрантите буквално го „експортирали“ в Америка. Там празникът се преражда. По-шумен и по-цветен.

- Хелоуин е почти изцяло светски празник.

Силно комерсиализиран, попкултурен, без официална религиозна основа в наши дни.

- Първите масови костюми се появяват през началото на XX век,

а след 50-те сладкарските компании съвсем „бетонирали“ trick-or-treat традицията.

- Оранжевото и черното

не са случайни цветове: оранжевото е цветът на жътвата; черното – на тъмнината и смъртта

- Хелоуин не е „американско изобретение“.

В Америка само се разгръща комерсиално; корените му са изцяло европейски.

- Фразата „trick or treat“ започва да се използва масово едва след 30-те години на ХХ век.