Едно време нямаше Коледа, защото: „религията е опиум за народа!“... а Коледа е религиозен празник. И Великден нямаше. Но Нова година заместваше Коледа, защото руснаците празнуваха Нова година, а ние – като шестнайсета република – бързахме да не изостанем от тренда (добре, признавам си – това вече го правя, за да дразня умишлено традиционните граматически гладиатори на патриотичния език).
И Дядо Мраз си имахме. И Снежанка. Добре – за последното – не се оплаквам.
И Съединението, и Независимостта – 6 и 22 септември – бяха най-обикновени дни в календара, а не празници. Седми ноември обаче беше празник – на „Великата октомврийска революция“… не баш български празник, ама широко популярен и със силно застъпени чествания.
Сега прави впечатление, че милеещите по седми ноември са особено настръхнали срещу Хелоуин. И, естествено, се напъплиха купища политици популисти, които да им гъделичкат тънките струни на широките съветски души. Кръщават им градинките на руски градове, забраняват гнилите капиталистически празници; изобщо, идилията е пълна и таман да се почувстваш оптимист за бъдещето и се появява някой съветистанец, който се из*ира на метеното и те връща в реалността.
Следващата „жертва“, традиционно, е Свети Валентин, нали помните? Февруари ще ги гледаме същите популистки каскади за печелене на вниманието и за преливане от пусто в празно, колкото само и само да не се занимаем с истинските си проблеми.
Според мен, колкото повече поводи имаме да се смеем, забавляваме и чувстваме добре, толкова по-добре. Вместо това: на децата им се забранява да се маскират и да се забавляват. Що? Щото пречело на Деня на Будителите и давало лош пример: бонбоните били = диабет; а дяволитостта на празника била = път към затвора.