Доживотен затвор грози Фахри, затрил семейството си

Доживотен затвор без право на замяна заплашва 25-годишния Фахри Селим Мустафа от руенското село Люляково, ако се установи, че той е вменяем.

Мъжът има видими психически отклонения, но те не са достатъчни, за да изключат вменяемостта му. Състоянието му и евентуални душевни заболявания ще бъдат установени по делото чрез комплексна психиатрична и психологическа експертиза.

"Всички го знаем от малък, че не е добре с главата, но много добре разбираше какво прави и какво му се казва. Не е съвсем луд, за разлика от баща му Селим, който е шизофреник и е лежал няколко пъти в лудница", твърдят хората в родното му село.

Преди да осъществи пъкления си план, Фахри обикалял дни наред около родния си дом и дебнел скрит в храстите. Съседи го видели да се спотайва около къщата посред нощ и предупредили близките му да внимават.

По данни на обвинението 25-годишният Фахри не е регистриран в Центъра за психично здраве, но има наследствена обремененост.

Според юристи от съществено значение в този случай е дали е вменяем, защото от това зависи дали ще бъде осъден или пратен за принудително лечение в психиатрия. Това е и основното, от което се вълнуват хората в Люляково.

Оръжието на убийството - крадената ловна пушка, все още не е намерено. Ножът, с който са нанесени порезните рани, също не е открит. Предстои да се извърши повторен оглед и на къщата.

Те са в шок от кървавата баня, която се разигра преди дни в спокойното селце. Фахри разстреля първо майка си Фатме Гюл, на 47 г., после леля си Мюмю Гюл - на 39 г., и накрая 13-годишната си сестричка. Изстрелял в телата им общо седем патрона, колкото носел. След тях се опитал да екзекутира и 7-годишното си братче, но оловото свършило. Фахри обаче не се отказал, той го ударил в главата с приклада на пушката и започнал да го сече с нож. Детето било ранено, но успяло да избяга и да се спаси при съседи. То е основният свидетел на обвинението. Засега детето е настанено в болница, без опасност за живота, пише Телеграф.

Преди да избяга, убиецът подпалил къщата с трите безжизнени тела. По труповете са открити и следи от порезни рани, което показва, че са нападнати с нож. Към момента обаче не може да се установи дали раните са нанесени преди или след разстрела им.

Според запознати с разследването убиецът може да понесе най-тежкото предвидено от закона наказание заради редица утежняващи вината обстоятелства. Трите убийства са извършени с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвите начин, в условия на домашно насилие.

"Едно лице се освобождава от наказателна отговорност, когато се установи, че при извършване на престъплението е било в състояние на невменяемост и съответно не е могло да разбира свойството и значението на своите действия или не е било способно да ръководи постъпките си. Дали това е така, ще установят вещите лица. Но събраните до момента доказателства сочат, че убиецът е планирал хладнокръвно убийствата, което изключва действие под моментен афект и никак не подсказва за невменяемост. Следил е дни наред жертвите си, осигурил си е оръжия, при това две - пушка с боеприпаси и нож. След като разстрелял една по една трите жертви, се е опитал да извърши и четвърто убийство. Последващите му действия - палеж на къщата и укриването в гората, това, че се е отървавал от оръжията - говорят за социопатично поведение на човек с антисоциално личностно разстройство, което безспорно е заболяване, но не такова, което води до невменяемост", коментира източник, запознат с разследването.

Семейството на Фахри живеело в крайна бедност и недоимък, а скандалите за пари в дома им били ежедневие. Съседите ставали свидетели на грозни сцени, придружени с крясъци, грозни ругатни и обиди. Често се стигало и до побоища. Бащата на Фахри – Селим, от години бил безработен и разчитал единствено на скромната си инвалидна пенсия.

Съпругата му Фатме нямала постоянна работа, защото гледала двете си по-малки деца. От време на време ходела да помага по къщите в селото за къшей хляб. Вършела всякаква тежка работа, но най-често я наемали да цепи дърва за огрев, разказа бившият кмет на община Руен - Хюсеин Ахмед. Разчитали на Фахри, но той не успявал да се задържи никъде на работа за повече от месец. Съседи на избитото семейство потвърдиха, че са живеели на ръба на оцеляването.

"В непоносима бедност беше това семейство, гладуваха. Караха се винаги за пари, често искаха заеми. Фахри беше много агресивен. С хората много не говореше, а когато говореше, все на скандал налиташе. Постоянно се караше и с родителите си, а и с колегите - той и затова не се задържаше на работа. Работеше ту в строителството, ту на полето, по едно време работеше като овчар, но все напускаше или го гонеха. Заради агресивното му отношение хората го избягваха и не говореха с него", разказаха съседи на убиеца.

Ексцесиите в семейството ескалирали през август т.г. и майката на Фахри, Фатме Гюл, завела дело в съда за домашно насилие срещу сина си и съпруга си. Получила съдебна заповед за защита и двамата били отстранени от семейния дом. Оттогава Фахри и баща му заживеели в порутен туристически заслон като клошари. Именно тези несгоди и лошите битови условия на фона на задаващата се зима са взривили и без друго агресивния Фахри. Основният мотив за бруталното тройно убийство според разследващите е невъзможността той да приеме отстраняването си от къщата, в която е живеел.