Азис: Майка ми беше често пребивана от баща ми, но не го напусна от срам какво ще кажат хората

По думите му думата „интеграция“ у нас е куха: някои млади „достигат до мола“, но цели квартали остават извън обществото. „Интеграцията се случва не в министерствата, а между блоковете.“

Васил Боянов – Азис, артистът, който никога не си спестява мнението – говори в откровено интервю в предаването "120 минути" по БТВ за живота „между два свята“: за преследването заради цвета на кожата, за интеграцията, която „няма превод“, за силата на семейството и за мечтата да бъдеш приет „като всички“.

„Не ме е страх да заявя какво мисля. Казах го отдавна – няма страшно да се родиш с този цвят, с тези предпочитания. Страшна е омразата, с която се срещат милиони хора като мен“, казва Азис.

Певецът си спомни за миналото си и за живота преди известността. „Майка ми е извисен, ерудиран човек, чийто глас чувам в най-трудните моменти. Бяхме различно циганско семейство – мечтаехме да живеем като белите хора, въпреки цвета“, казва Азис.

Той помни и онези моменти, за които някога са казвали „тихо, да не чуят хората“, но за които според него, не бива да се мълчи. "Наложи се да вдигна нож, за да защитя майка си от баща си. Баща ми не беше добър съпруг, но беше добър баща. Живееха заради срама – какво ще кажат хората. А майка ми беше често пребивана от баща ми и аз като дете трябваше да я защитя, как, като хванах нож. Тихото домашно насилие убива. Трябва да се вика, да се търси помощ, да се намесва полиция“, смята Азис.