Двойно са се увеличили децата със специални потребности в градините

Повече от два пъти са се увеличили децата със специални образователни потребности в детските градини за последните 8 години. Ако през 2017/18 г. те са били под 3000 души, то през 2024/25 г. броят им нараства до над 7000. Това показват данни на просветното министерство, изнесени от Грета Ганчева, директор на дирекция "Приобщаващо образование" в МОН на есенната академия на Съюза на работодателите в системата на народната просвета.

27 241 са децата и учениците в детските градини и училищата с ресурсно подпомагане у нас. 526 са децата в специални групи в детските градини, 3113 са децата и учениците в центровете за специална образователна подкрепа, а 625 са децата с нарушение зрение и увреден слух в специализираните училища. Или общо имаме 31 505 деца и ученици със специални потребности. В детските градини те са 7425 (от 210 288 деца в детските градини), а в училищата - 24 080 (от общо 681 361), пише "Сега".

В процентно отношение децата и учениците със специални образователни потребности, които се обучават и получават допълнителна подкрепа в българската образователна система, са 3.5% от всички. По този показател сме сходни например до Франция и Испания, където специалните деца в училище са съответно 3.1% и 3.7%. Най-много деца със специални потребности има в Англия - 17%, а най-малко в Гърция - 0.9, Италия - 1.5%, Швеция - 2% и Холандия - 2.1%, показват данните на МОН.

"Тенденцията при идентифицирането на децата и учениците със специални образователни потребности през последните 8 години бележи една постоянна и плавно нарастваща крива, като при децата от детските градини броят им се увеличава над 2 пъти", посочи Ганчева. Сред причините за това тя посочи по-прецизната функционална оценка на индивидуалните потребности на децата, при която се установяват комплексни специални образователни потребности и множество увреждания, които изискват организирана и по-специализирана подкрепа. Данните обаче са показателни за недостатъчната готовност на детските градини да поемат нуждите на децата.

За последните 8 г. броят на учениците в комбинирана и индивидуална форма се е увеличил рязко - 143% скок на учениците в комбинирана и 121% ръст на тези в индивидуална форма, като тези в индивидуална форма са два пъти повече от тези в комбинирана. "Това може да говори за тенденциозност - някои деца бива извеждани извън класа, защото така е по-лесно вместо да се положат усилия за приобщаване. Това обаче е тревожна тенденция", коментира Ганчева.

След ограничението един ресурсен учител да полага грижи за максимум 12 деца броят на ресурсните учители бележи известен ръст - от 2009 души през 2024 г. на 2402 души през 2025 г., или с 19,5%. Най-много ресурсни учители има в София, Търговище и Кърджали, а най-малко във Враца, Перник и Ямбол. "Все още обаче има области и детски градини и училища, в които един ресурсен учител работи с 13, 14, дори с по 18 деца, което трябва да се преодолее, защото така грижата не е достатъчно ефективна", коментира още експертът.

Друга тревожна тенденция е неизползването докрай на предвидения за специалните деца ресурс. "Нормативът за ресурсно подпомагане е увеличен със 140%. Средствата се използват главно за възнаграждения и по-малко за оборудване. Понякога обаче се използва не по предназначение. В 54% от училищата, които сме проверили (общо те са 383 на брой - бел. ред.), са установени 3 млн. лв. неизползвани по предназначение средства, което е абсолютно недопустимо на фона на нуждата от специална подкрепа в страната", посочи Ганчева. По думите й това означава, че тези училища, които са получили въпросните средства, не са положили нужните усилия за привличане на ресурсни учители, за закупуване на материали и т.н. "Половината от училищата с неусвоени средства за ресурсно подпомагане имат паралелки, в които има над 3 деца със специални потребности, и те пак не са назначили помощник на учителя. Това е безотговорно отношение", смята тя.

МОН е установило и сериозни нарушения на индивидуалните учебни планове на учениците. В тях много учебни предмети липсват, масово учениците се ограничават до български и математика и още няколко часа, не се спазват разпределенията, заложени в наредбата за приобщаващото образование, учебното съдържание не се адаптира според нуждите на децата и т.н.