Публикуван за обществено обсъждане е проект за Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги

Водещото в определението е тези услуги да са източник на повишена опасност или да биха могли да доведат до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и да се предоставят срещу заплащане.

От обхвата на законопроекта са изключени спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта.

Предвидени са принудителни административни мерки, както и административно-наказателна отговорност за лицата, допуснали съответните нарушения.

В Преходните и заключителни разпоредби са предложени промени, касаещи тази дейност, в други закони: Кодекса за търговското корабоплаването, Кодекса за застраховането, Закона за автомобилните превози и Закона за гражданското въздухоплаване.

Проект на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, е публикуван за обсъждане в Портала за обществени консултации.

През втората половина на август министърът на туризма Мирослав Боршош посочи, че  няма институция, която да може да носи отговорност и да упражнява контролни функции по отношение на екстремните атракциони. "Започва разговорът ни с институциите да има строг контрол върху подобни атракциони. В момента това, от което се нуждаем, е да видим кой и по какъв начин трябва да издава разрешителните режими на всички тези екстремни атракциони", каза тогава той в отговор на въпрос по повод трагичния случай в Несебър, при който при инцидент с парашут, теглен от моторна лодка, загина дете на осем години. Ще търсим сериозна регулация, която да е устойчива във времето, каза  премиерът Росен Желязков, който коментира изработването на нормативна уредба във връзка с различните атракциони.

С проекта на нормативен акт се дефинират атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, а именно: всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и която се предоставя срещу заплащане.

Предвижда се, че всяко лице, което има намерение да предоставя атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, преди започване на дейността си, е длъжно да подаде уведомление по образец до министъра на туризма за вписване в публичен регистър, който ще се създаде и води в Министерството на туризма и ще бъде част от Националния туристически регистър. Правото да се предоставят услугите ще възниква от датата на вписване в регистъра.

Въвежда се изискване за задължителна застраховка "Злополука" на лицата, ползващи атракционни услуги. Доставчиците на атракционни услуги сключват задължителна застраховка "Злополука" на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на вписване в регистъра или от датата на изтичане на сключения застрахователен договор за тази застраховка.  Обект на застраховане по задължителната застраховка са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите. Вносителите на проектозакона посочват, че поради факта, че в големия си брой потребители на атракционните услуги, представляващи източник  на повишена опасност, са деца, за задължителната застраховка "Злополука" на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, се предвижда да не се прилага чл. 438, ал. 5 от Кодекса за застраховането. Според действащата разпоредба недействителен е договор за застраховка "Живот" с покритие за случай на смърт на застраховано лице, което е малолетно, или лице, поставено под пълно запрещение, както и договор с покритие на рисковете от аборт или раждане на мъртво дете.

Със законопроекта за атракционите се предлага размерът на минималната застрахователна сума да се определя от Министерския съвет и се изключва приложното поле на чл. 476 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 476 от Кодекса за застраховането, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Злополука" за всяко събитие за всеки пътник (разпоредбата се прилага съответно за настоящия законопроект), е 50 000 лв. Поради големия брой потребители на услуги, предмет на законопроекта, подобен минимален размер на застрахователна сума, би довел до невъзможност услугите да бъдат предлагани въобще, посочват вносителите му.

Ползването на услуги по този закон от лица под 14 години ще се разрешава, ако са придружени от пълнолетно лице, като със заплащането на цената на услугата пълнолетното лице се съгласява с правилата за ползване на услугата и с рисковете, свързани с нея.

Доставчиците на такива услуги ще имат задължение да утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и да определят отговорно лице за безопасността, както и задължение да изготвят и поддържат на видно място правила за безопасност при ползване на услугата. Въвежда се изискване към доставчиците ежедневно преди пускане в експлоатация да извършват предексплоатационна проверка.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към увеселителните съоръжения, представляващи източник на повишена опасност, в т. ч. за тяхното безопасно ползване, поддържане и контрол в наредбата по чл. 56, ал. 6 от Закона за устройство на територията.

Министърът на транспорта и съобщенията ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за предоставяне на водноатракционните услуги представляващи източник на повишена опасност в наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Предвижда се изискванията по отношение на предоставяне на  въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, за безопасност при предоставянето им и изискванията по отношение на съоръженията, оборудването и екипировката да се определят с наредбата по чл. 119е, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване.

Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност ще се извършва от акредитирани органи за проверка от вида А (акредитирани дружества) съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020. Акредитираните органи ще извършват първоначален и периодичен контрол на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на услугите.

Посочени са контролните органи и контролните им функции по прилагането на закона – кметът на общината или на района, където има такъв, или оправомощени от тях длъжностни лица по местонахождение на предоставянето на атракционната услуга, представляваща източник на повишена опасност; Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация";  Изпълнителна агенция "Морска администрация" и Комисията за защита на потребителите, или оправомощени от тях длъжностни лица.

Законопроектът прави и полезна привръзка между услугите, предмет на неговата уредба, когато с действия или бездействия са нарушени изискванията за безопасност при тяхното предоставяне и текста на чл. 123 от НК, като ясно се посочва, че за да бъде приложен законът към съответната услуга, освен изброените други елементи, е необходимо последната да е източник на повишена опасност.

Проектът предвижда съответните срокове за издаване и приемане на подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона, както и привеждането в съответствие с разпоредбите на закона на издадени или приети подзаконови нормативни актове. Лицата, които предоставят услуги, посочени в законопроекта следва да приведат дейността си в съответствие с неговите изисквания в 6-месечен срок от влизане му в сила.