Америка, в която Хитлер би се чувствал у дома

Доналд Тръмп отдавна престана да бъде политическа фигура в традиционния смисъл.

Той е симптом. Въплъщение на по-дълбока патология, която разяжда демократичните системи отвътре: възхищението от властта, обожествяването на силата и презрението към отчетността. Не случайно протестът срещу него е под наслов No Kings!

Последните сигнали не са нови. Просто са по-шумни. През последните месеци думите и съюзите на Тръмп придобиха открито авторитарен оттенък. Реториката му все повече напомня на режимите, които западният свят някога осъждаше. Тонът му към Москва се измести от доскорошното двусмислено възхищение към открита подкрепа. Моделът е видим за всеки, който иска да го види.

Американски генерал, работил отблизо с Тръмп (през първия му мандат), разкри, че Оранжевия е изразявал „възхищение от способността на Хитлер да вдъхва лоялност“. Това не било единичен коментар, а повтаряща се фиксация. Тръмп изучава автократите и диктаторите.

…

Днес тази негова склонност намира открито потвърждение. Германската крайнодясна партия AfD, отдавна свързвана с неонацистка носталгия, хвали Тръмп като символ на „съпротива срещу либералния ред“.

Кръгът се затваря: идеологическите наследници на Хитлеровия Райх се радват на американския президент, който е изразявал възхищение от самия Хитлер. А днес партията на Хитл… на Тръмп е пълна с „югенд“ – младежкото крило на републиканците наскоро лъсна с разкрити съобщения от чат, в който се „шегуват“ с газови камери и как ще пращат демократи там. А някога американците бяха сред оригиналната „анти-фа“…

Същевременно Тръмп отново застана на страната на Владимир Путин срещу Украйна.

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Според The Guardian украинският президент Володимир Зеленски е поискал допълнителни системи за противовъздушна отбрана Patriot на фона на засилени руски въздушни удари.

Вместо подкрепа, Тръмп лично е настоял Зеленски да приеме условията на Москва за прекратяване на войната (да предаде Донбас), като го предупредил, че Путин заплашил „да унищожи Украйна“, ако откаже.

По данни на Financial Times, срещата се превърнала в разгорещен скандал, като Тръмп „псувал през цялото време“.

Какво е това? Защото дипломация не е. Това е изнудване чрез сплашване. Огледален образ на същата логика, която движи и Кремъл.

Политическите инстинкти на Тръмп винаги са фаворизирали властта пред принципите. Той се възхищава на силата, дори когато е брутална, защото вижда в нея отражение на собствения си порив да доминира.

Същият рефлекс обяснява и поведението му у дома. Тръмп загуби народния вот (popular vote) два пъти, но продължава да твърди, че е победител.

Той вдъхнови тълпа да атакува Капитолия на 6 януари 2021 г. Неговите поддръжници оскверниха институции в името на патриотизма, а той ги нарече „страхотни хора“.

Дори символичните му действия носят авторитарен оттенък: заповяда да разрушат части от Белия дом, за да разшири личното си пространство, превръщайки историческа сграда в продължение на собственото си его. Искал да строи бална зала за 999 човека…????

Какво правят болшевишките престъпници най-първо (е… второ, веднага след масовите убийства на интелигенцията)? Разрушават построеното преди тях и преименуват всичко – от градове до улици, до училища, зали, всичко. И именуват всичко на себе си; и правят всичко в свое име; и принуждават хората да правят всичко в тяхно име.

Всяко от тези действия поотделно може (с много богата фантазия!) да изглежда политическо, но взети заедно очертават модел на личността. Познат ни от историята: авторитарният рефлекс, стремежът да централизираш, да командваш, да изтриваш опозицията не чрез убеждение, а чрез изтощение.

…

Влиянието на Тръмп се простира отвъд границите на САЩ. Реториката му подхранва глобалната крайна десница, легитимира движения, които виждат в демокрацията слабост, а в сътрудничеството – предателство. Групи, движени от омразата към различните, мислещи си, че патриотизъм и национализъм са едно и също.

Чрез тази мрежа от взаимно възхищение Тръмп, Орбан, Фицо и Путин образуват неофициален съюз на ревизионисти, обединени от едно убеждение: че властта е самоцел.

Последиците са осезаеми. Когато лидер на голяма демокрация нормализира възхищението от диктатори, по-малките държави обръщат внимание. Моралните граници се размиват. Пропагандата получава легитимност.

Всяка дума на Тръмп в защита на Путин се чува в Киев като още едно предупреждение, че западната решимост е ограничена.

Демокрациите рядко умират чрез преврати; те гният бавно. Институциите започват да копират поведението на силния човек, за да се защитят от него. Лъжите започват да се търпят „в името на стабилността“. Насилието се счита за норма. Тръмп доказва, че в общество, изморено от разделение и шум, обещанието за „проста сила“ може да съблазни дори образованите и уж свободните.

Въпросът вече не е кой е Тръмп. Знаем кой е. То е ясно от години: човек, лишен от емпатия, имунизиран срещу срама и пристрастен към възхищението. Истинският въпрос е какво ще правят Америка и демократичният свят (който все още разчита на нея) с това си знание…

Защото светът вече е виждал такива хора. Обвити в знамена, аплодирани от тълпи, убедени, че историята ги обожава. Питайте германците. А, когато излязат от будната кома, ги питайте и руснаците.