Разединени американски щати на омразата. От свобода до свастика в конгреса – за едно поколение време

…

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В сградата на американския конгрес (Капитолия) тази седмица беше открита свастика, нарисувана върху американското знаме.

В сградата на Конгреса. По-конкретно – в офиса на републиканеца (каква изненада…!) Дейв Тейлър (от Охайо).

По време на виртуална видео среща се видяло, че на фон – зад Анджело Елиа – се мъдри знаменце – американско, с преплетен мотив… свастика. Анджело е един от помощниците на Тейлър.

Това не е просто история за осквернено знаме или за един болен ум в някакъв си там кабинет. Това е моментната ситуация в онази страна, която изяжда сама себе си – радикализирана до степен, че институциите ѝ вече се клатят между фарс и фанатизъм.

По ирония – точно днес излезе и един анализ на Антон Филипов в European Pravda, посветен на това, че в САЩ вече не става дума за баланс между две партии, а за сблъсък между две алтернативни реалности.

Политическият център там е изчезнал. Умереността се възприема като предателство. Преди време сред републиканците и демократите имаше умерени, сега и в двете партии сякаш са останали само радикалите.

А републиканската партия се е превърнала в култ на емоциите – национализъм без интелект, идеология без логика. MAGA не е консерватизъм, а е политически пърформанс с мания за величие, комплекс за преследване и споделена любов с ККК.

А демократите, вместо да върнат страната към разума, построиха свое огледално царство на моралното превъзходство. И двете страни вече се покланят на собствената си „чистота“ и мразят самото съществуване на другата.

За Европа – и особено за България – това е не просто тревожно, а е и доста опасно. България няма независим военен потенциал, нито стабилна политическа имунна система. Разчитаме на гръбнака на НАТО, а този гръбнак е американски.

Ако прешлените във Вашингтон се пропукат, целият алианс трепери.

…

Вътре: расистки обиди, „шеги“ за Холокоста, хумор за изнасилвания, откровени похвали към Хитлер, шегички за газови камери и за това как „либералите“ трябвало да се пратят там.

И после се появи републиканският вицепрезидент Джей Ди Ванс, за да ги защити: „Децата правят глупави неща“, каза той. Деца? На по 25 – 35 години…?... Е*а ти „децата“. И се опита да обясни, че това били „обидни шеги“, но нищо повече.

Хубаво. Но в същата тая Америка, същата тая партия, от която се пръкна това… Джей Ди, отнема визите на чуждестранни студенти, които отправят „обидни шеги“ за крайно-десния „активист“ Чарли Кърк, който беше убит.

Чарли Кърк казваше, че Америка трябва да преглътне gun violence и масовата смърт от огнестрелни оръжия, за да може американците да си запазят втората поправка (дето им дава право да носят оръжие свободно).

Чарли Кърк беше убит с огнестрелно оръжие и републиканците не могат да го преглътнат. Но карат света да преглътне шеги за Холокоста, газовите камери, изнасилвания, похвали за Хитлер…

За шегите за Кърк – депортация; за шегите за Холокоста, газовите камери, изнасилвания и похвалите за Хитлер – „само шеги“.

Европа трябва да гледа внимателно. Защото това няма да остане само в Америка. Радикализацията не признава граници, тя се разнася като вирус чрез медии, мемета, алгоритми и идеологии. А Джей Ди—„ЗигХайл“—Ванс, ако помните, преди няколко месеца дойде в Европа да ни държи сметка защо сме били орязвали свободата на словото на крайнодесните (зигхайли, като него и неговата партия). Илон—„РимскияПоздрав“—Мъск пък не пропуска възможност да си набърка кетаминовия нос във вътрешните дела на европейските страни – подкрепяйки крайно десните – било AfD в Германия, било оня недоправения във Великобритания – с псевдонима „Томи Робинсън“.

А сега всеки популист в Европа гледа американския хаос и си води записки: защо да строиш функционираща държава, когато яростта се изплаща по-добре? Чисто финансово и във властово измерение. Защо да уважаваш фактите, когато измислиците носят повече кликове и гласове на изборите?

В България симптомите вече са видими.

Антилибералният наръчник – „патриотизмът“ като прикритие за корупцията и дезинформацията като забавление – идва директно от американската крайна десница (която пък се оказва откърмена от пропагандата, писана по мазетата на КГБ… затворихме кръга, пак смърди на немити руски ватенки).

Когато Джей Ди Ванс подкрепя крайнодесните и оправдава шегите за Холокоста, българските екстремисти чуват разрешение.

…

България, на югоизточния фланг на НАТО, разчита на това, че „възрастните“ във Вашингтон все още са трезви. Ами не са. И дори не говоря за Пийт Хегсет, известен с три неща: че е бивш ТВ водещ, че е пияница и че пребива жена си. Говоря за друг вид „трезвеност“, която също липсва.

Сега е огледало на нашия собствен упадък – уж ние трябваше да ги стигаме, а не обратното – те да се наврат в блатото на диктатурата и олигархията, на крайния екстремизъм и популизъм – всичко гнусно от европейския 20 век сега си го набутаха в столицата и му дадоха да ги управлява.

Лесно е да се смеем на абсурда – млади републиканци с „вицове“ за газови камери, свастики в Конгреса, сенатори, които туитват библейски цитати, докато флиртуват с нацизма.

Но сега шегичките са начинът, по който демокрацията умира – не с преврати, а с безнаказани шегички.

Съжалявам, но тя – демокрацията – не се самопочиства и самоподдържа. Тя оцелява благодарение на хора, които все още изпитват отвращение. А това е емоцията, която в Америка се изчерпва най-бързо. И дава пример за останалия свят.