Държавата е основен работодател в близо 20% от общините у нас

Това сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

В значителен брой общини държавата вече е най-големият работодател и задава нивата на възнагражденията, докато частният сектор изостава както в заетостта, така и в заплатите.

Индустриални клъстери с доминация на частната заетост са отчетливо оформени около София, Варна и Пловдив, докато в широки територии в Северозапада, по границата и части от Стара планина публичният сектор е водещ. Тази динамика прави работата „за държавата“ по-привлекателна и спъва инвестициите. На този фон все по-належаща става отлаганата реформа: оптимизиране на териториално-административната карта чрез намаляване на броя на общините или на дублиращи се административни функции, за да се освободи потенциалът за растеж.

Демографските тенденции, съчетани с необходимостта малките общини да поддържат пълноценни административни дейности и да изпълняват всички задължения на местната власт, независимо от това какво население обслужват, водят до големи изкривявания в местните пазари на труд, като в много от тях държавата се е превърнала в най-големия работодател.

Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (89%) и Бойница (93%), където на практика частен сектор няма. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), където са и едни от най-високите заплати в страната, отразяващи водещото място на енергийните компании. Сходен пример би била и община Сопот с военните заводи, но данните са конфиденциални по правилата на НСИ. В цели 46 общини повече от половината от работещите са наети в обществения сектор, като те са концентрирани в няколко района – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока.

На обратния полюс са четири общини – Марица, Родопи, Божурище и Куклен – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 26 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес да намалява. Прави впечатление, че повечето случаи с нисък дял на наетите в публичния сектор са най-вече по-малки общини с много силно развита индустрия. Оформят се клъстери от такива около водещите градски икономики – най-видимо около столицата София, Варна и Пловдив. Що се отнася до големите икономически центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора – делът на публичния сектор в тях гравитира около 20%. Има обаче и областни центрове, в които ролята на обществения сектор е значително по-висока – във Видин и Враца делът му достига 35%, в Силистра – 32%.

Предвид големия спад на населението, който обаче не е съчетан със свиване и преструктуриране на администрация и останалите публични услуги не е изненада че през последните пет години делът на обществения сектор в заетостта нараства почти навсякъде – ръст се наблюдава в 198 от 265-те общини на страната. В 13 общини – предимно малки – увеличението е с над 10 пр.п. Обратно, има само два примера, Земен и Самуил, в които има свиване на публичната заетост за сметка на тази в частния сектор. Иначе казано, доминацията на обществения сектор се задълбочава, и при липса на реформи и преосмисляне на подхода към местната власт няма причина да очакваме, че това ще се промени в близко бъдеще.

В шест други общини заплатите в частния сектор са под 50% от тези в обществения, като освен другия енергиен център Раднево останалите са сред по-слабо икономически развитите общини. Увеличаващата се преднина на публичния сектор в заетостта и заплатите има значителни последствия за потенциала за растеж и бъдеща траектория на развитие в регионите. Най-важната е, че почти навсякъде в общия случай работата за държавата – било то в училище, в общината или пък в полицията – е по-привлекателна от тази в частния сектор, което директно новите инвестиции и ограничава растежа.

Отдавна отлаганото решение е повече от належащо – намаляване на броя на общините, и съответно общинската администрация и дублиращите се функции, започвайки от тези с най-малко население. Реформата в никакъв случай няма да е лесна и застрашава хиляди работни места, но създава възможност за отключване на икономическия потенциал на редица региони, който днес е блокиран от водещата роля на обществения сектор.