След една определена новина, една определена партия и един несъразмерен лидер се заеха да изучават Беларуската демокрация

_____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Джедаите, които написаха, записаха и пуснаха „песен за Лена“, сега искат да пращат в затвора за „разпространяването информация за личния живот“. Пяха за парапети, кревати, вдигане на самолета, „Мандръсаха ме в чужбина, ах, чужбина“…

… тия същите искат затвор до 6 години за „разпространяването информация за личния живот“.

…

След като в края на миналия месец излезе новината „Нацепиха Тошко Йорданов отзад“, партия „И Така Нататък“ се възпали на тема Беларуска демокрация, а тошковците натопорчиха „Белене“-то, лъснаха патрулката, приготвиха прокуратурите, отвориха съдилищата и ви извадиха това, което си мислеха, че ще е големия член в Наказателния кодекс, пък то се оказа някакво нефелно членче, дето даже не може да влезе.

Големите шефове му посвиха сърмите на Тошко. И не можа да го вкара. В законодателството.

Не е просто да си лесен…

Парламентарната комисия обаче набързо му го гласува и прие на първо четене. Това защо – ще си остане загадка. Да не стане само хората да си помислят, че в парламентарната комисия е пълно с Тошковци, че ще падне доверието в институциите…

Тошковците, ми се струва, вече са решили да зае*ат политиката и да се върнат към руслото на водевила – появяванията им в публичното пространство са спорадични, но за сметка на това са силно заредени с публична миризма и социална комедия. Особено на Тошко Старши. Ту ще прати младите лекари да си ***** м*****а в чужбина, че на тяхно място да назначим „чужденци“ за по 500 кинта на месец, ту ще каже, че ще ви праща в затвора за снимки у Фейса – въобще, силно му се получава… няма го, няма го, пà като се появи, голямо го оставя след себе си.

Един цитат от новината: „Парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси подкрепи на първо гласуване промени в Наказателния кодекс, с които създава състав на престъпление, който криминализира разпространяването на носители, които съдържат информация за личния живот на човек без негово съгласие“.

Знам, че особено много ни мразите и нямате търпение да ни видите кой в Белене, кой в Орландовци; само защо всеки ден звъните по редакциите да търсите помощ и съдействие за лични трагедии не ми е ясно, а не звъните по полиции и прокуратури. Загадка. Що не му звъните на Тошко, а все на нас, дето по цял ден ни псувате? Кой знае? Национални особености. Но друга ми е мисълта.

Мисълта ми е, че колкото и да се радвате, че ще еват гайката на журналята сà, не сте познали. Първо: журналята, дето са на хранилка, няма да ги пипнат, защото тошковизацията много разчита именно на тях. Та, не сте познали. Второ, законът се отнася за всеки. ВСЕКИ. Капиш?

Пускате утре снимка от миналото лято в Гърция, ама на нея е бившата по бански. А така-а… Какво сте разпространили вие току що? „Информация за личния живот на човек без негово съгласие“. И? И „създава състав на престъпление“.

Абе, айде бе!—че се занимава некой пà баш с мене!, си викате. Така е – няма. Докато не се наложи. То не е нужно да ви таковат, нужно им е да имат възможността да ви таковат, ако им се наложи.

Не е ясно ли? Добре, ще обясним. Преди 13 години в Европа и Северна Америка се опитаха да пробутат закона ACTA в най-груб и безумен вид. Беше маскиран под някакви приказки за „авторско право“. Нищо работа уж? Само че беше така написан, че това авторско право и интелектуалната собственост, които засягаха, се отнасяха за всичко – лого, марка, наподобяване. И се оказа, че – ако си пуснете снимка във Фейса, а зад вас минава камион на еди-коя-си фирма и ѝ се вижда логото, могат (ако поискат) да ви разследват и подведат под отговорност за нарушаване на търговска марка.

Дали ще седне Кока-кола или Пума, или Адидас да ви съдят за тая снимка? Не, разбира се, да не са луди. Но с този закон се отваряше вратата за всеки, който има малко дори власт, да отвори съдебно преследване срещу всеки, когото пожелае. И да не сте извършили престъпление, една кирлива снимка може да е достатъчно да ви пуснат СРС-та например.

Тоест, няма да се занимават с вас, но МОГАТ да се занимаят, ако решат, че искат. Протестирате „против“ еврото, протестирате „за“ еврото, протестирате срещу правителството, трябва да ви усмирят. Как ще ви усмирят? Със заплахи, разбира се – като ви свият сърмите с някое разследване срещу вас. Ама вие не сте престъпник. Именно! Затова трябва да направят най-елементарните неща от ежедневието ви „престъпление“.

Само им дайте повод. Преспи с жената на Гошо, пà да се окаже, че Гошо има познат прокурор… Отиде и с двата крака. Най-малкото – ще ти пуснат СРС-та, да те следят какво правиш и какво говориш. Камера на телефона, микрофон – всичко. А сега си помисли какви снимки могат да ти съберат, ако решат, че искат.

Същото нещо предложиха и тошковците; и на първо четене им мина номерът. СРС-та. Ако те заподозрат, че си нарушил закона, ще ти пуснат СРС-та. А те – както много добре знаем – в България се използват не толкова за целите на следствието, колкото за целите на компроматите и изнудването.

Не, няма да се занимават БАШ с ТЕБЕ! Докато не решат. Наплюй кмета или общинския съветник, настъпи шефа на полицията, оправи жената на оня бизнесмен, дето има връзки в прокуратурата, напиши гаден коментар срещу някой политик. И вече е МНОГО лесно да те натаковат, ако решат. Най-малкото със СРС-та. Да те снимат, да те слушат, да те изтипосат: ей тия снимки ще ги пратим на жена ти, ако не правиш това и това.

И хоп!—какво се оказа? Че не само мисирките и журналята ще ги гърбят, ами всички са кандидати за гърбене.

Ако публично питаш как аджеба тошковците са натрупали тия пари, хоп!—споделяш „лична информация“; откъде накъде ще пишеш колко пари са натрупали? „Лична информация“!

Всеки политик, който е станал странно богат… Не можеш публично да го питаш как. Споделяш лична информация.

Беларуска демокрация.

Интересно, че баш тошковците си изградиха цялата кариера на споделяне на лична информация за другите, осмиване, подигравки. Сега себе си пазят от това. И не как да е – ами със заплахи за затвор.

Докато правеха смешки на гърба на хората, набраха популярност. Заради нея влязоха в политиката. Обещаха мажоритарни избори, влязоха във властта и първото, което казаха за тия мажоритарни избори, беше, че не му е сега времето. Щяха да „чегъртат“ една определена партия, какво стана – управляват заедно. Не знаехме, че чегъртането ще е с език. Забравиха да го споменат.

Но важното е, че хората разбраха какво трябва да направят с тях на следващите избори и къде да ги пратят. С все водевила им.