Най-старият документ в архивите в България – пергамент от 1351 г., бе представен във Варна

Най-старият документ в архивния фонд у нас – пергамент от 5 ноември 1351 г., е част от фонда на Държавния архив във Варна.

Изключително ценен и рядък, този документ е написан от нотариус в Марсилия.

Той е на латински език, а текстът е разчетен и преведен от проф. Александър Николов от СУ "Св. Климент Охридски".

Документът ще може да бъде разгледан от варненската общественост в оригинал от 13 до 17 октомври, всеки ден между 12 и 14 часа, в Държавен архив Варна.

В името на нашия Господ Иисус Христос, амин.

Година от Неговото въплъщение 1351. Пети ден на месец ноември.

Документът е дарение на Тони Хаджиев. Той е наследник на голям род, чиито първи представители се проследяват до XI век. До XIX век те са били предимно нотариуси и дипломати. Предположението е, че документът, представляващ по същество нотариална заверка на договор, е бил на някои от прадедите на Хаджиев, предава БТА.

Документът представлява палимпсест. От старогръцки πάλιν, „пак“, „отново“, и ψάειν, „търкам“), той представлява древен ръкопис, чийто оригинален текст е отстранен чрез търкане или промиване, а след това страницата – или страниците – са използвани за друг, нов текст.

Нека се оповести на всички присъстващи и бъдещите заинтересовани), че съпрузите Людовик Акулси и Маргарита [и по-точно) речената Маргарита, със съгласието и в присъствието на този свой съпруг относно всичко описано в този документ, заедно и всеки един от тях поотделно изцяло, добронамерено, без измама и в пълно съзнание, изповядаха лично и от името на своите [роднини) и публично признаха, че трябва да изплатят на сестра Делфина Боасон от манастира „Света Клара" в Марсилия и че от нея са получили, по причина на взаимна милост и любов определена сума в кралски ливри. Оповестено бе от въпросните съпрузи, че с изключение на въпросната определена сума кралски ливри не притежават и не са получили нищо друго, с оглед на тяхна бъдеща защита и пълно изключване на злонамерено действие, т.е. да не би да може да се каже, че в действителност притежават нещо друго, различно от описаното в този наш официален и публично заверен документ.

Определената сума в кралски ливри речените съпрузи обещаха и се съгласиха да изплатят и лично и чрез своите да осигурят, въпросната сестра Делфина да получи до следващия празник Рождество Господне мирно и без щета и някакво противоречие при изпълнението и без никакви претенции и лихви за каквито и да било щети в съда или извън него. В тази връзка дадоха обещание пред речената сестра Делфина или нейните наследници относно изискването, възстановяването и получаването на речените кралски ливри с просто волеизявление без клетва или пред свидетели и с такава гаранция чрез предоставяне под обявена ипотека и задължаване на цялото си имущество на който и да е от присъстващите или бъдещите [им наследници). Също така бяха осведомени речените съпрузи, че речената Маргарита ще има четири месеца и двайсет дни безусловна отсрочка, като бе уверена от мен относно полагащите ѝ се права относно означения имот според закона за ипотеките и Юлиевия закон за задълженията и автентично произтичащото от него, ако тази жена или всички други, които биха се възползвали от тях според изключенията и правата. И така речените съпрузи се заклеха да пазят, изпълняват и съблюдават и да не извършват нищо в противоречие на това, пред Светото Божие евангелие от тях заедно и от всеки поотделно доброволно докоснато с ръце. И от тях речената сестра Делфина поиска да се състави официален документ.

Дадено в Марсилия, в наследствения дом на Андреа де Казал в присъствието и свидетелството на Салверио Феран, Йоан Фустерио и Раймунд Райнери, всички жители на Марсилия, специално призовани и помолени за това. И аз, Йоан Андреа, официален нотариус на Марсилия, на графството Прованс и на Форкалкие, бях упълномощен и помолен въз основа на властта на регионалната уредба от речената сестра Делфина за гореказаното. Този документ написах и подпечатах с моя печат за сестрата.