Как леля Меркел превърна Европа в заложник на Путин? С газ, граници и гафове

Защитниците на Меркел настояват, че историята ще я запомни с добро. Може би; ако я пишат същите журналисти и чиновници, които създадоха мита за успехите ѝ.

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Ангела Меркел най-после откри виновните за войната на Путин и, колко удобно за гедерейската ѝ душа, те не са в Москва.

В скорошното си интервю за унгарската медия Partizán, бившият германски канцлер намекна, че Полша и балтийските държави „блокирали“ нейния план от 2021 г. за възобновяване на диалога с Владимир Путин.

Подтекстът беше ясен: ако предложението ѝ било минало, войната в Украйна може би нямало да се случи. Малко ми звучи като Тръмп в пола, но нейсе…

Твърдението ѝ не е забележително с логиката си, а с нахалството си. Страните, които години наред я предупреждаваха за същността на Путин, сега излизат виновни за последиците от нейната собствена слепота.

Леля Меркел може да се прави на ударена пред унгарските медии, но Варшава и Вилнюс не спряха мира, а спират умиротворяването пред един сатрап. Техният скептицизъм се доказа много по-близък до реалността, отколкото нейната „дипломация“. Месеци след като Меркел напусна поста, Кремъл нахлу в Украйна, финансиран от газовите приходи, които нейното правителство така прилежно беше осигурило.

А сега дори Кремъл не можа да устои на изкушението да я аплодира за „прозрението“ пред унгарските журналисти. Дмитрий Песков побърза да подкрепи думите ѝ, хвалейки нейната „честна оценка“.

Какво повече е нужно да се добавя тук? Когато Москва започне да аплодира твоята версия на историята и истината, време е да си попрегледаш сценария… и да си поизпереш старата униформа на Щази, че може да е позамирисала.

Решението за закриване на ядрената енергетика след Фукушима беше представено като морално и екологично пробуждане. В действителност беше геополитическо самоубийство, опаковано в зелена реторика. Германия демонтира собствената си енергийна независимост и я замени с веригите на „Газпром“.

Северен поток 1 беше началото на голямата зависимост. Северен поток 2 си беше пълната прегръдка с Кремъл; и то след(!) незаконната анексия на Крим и свалянето на полет MH17 на малайзийските линии – 2014 г.

При Меркел Германия се превърна в най-големия клиент на Путин. И, съответно, в най-големия му спонсор. Милиарди евро потекоха към Москва, докато Берлин укоряваше източните си партньори, че били „истерични“ относно Русия (когато те предупреждаваха каква е същността на Путин).

После дойде 2015 г. – годината, в която Меркел замени предпазливостта с… не знам как се казва това. „Wir schaffen das“ („Можем да се справим“), каза тя, отваряйки границите на Германия – и на практика на Европа – за близо един милион мигранти без адекватна проверка.

Хуманитарният инстинкт беше хубав, но политическите последици се оказаха исторически и не в най-прекрасния смисъл на думата. От Кьолн до Париж и Стокхолм механизмите за интеграция на имигрантите прегряха и се сринаха. И терористични мрежи се възползваха от хаоса. Обществата (очаквано!) се поляризираха. А за милиони европейци доверието в правителствата им рухна.

От сянката на Меркел изникна чудовището, наречено AfD. Alternative für Deutschland („Алтернатива за Германия“) започна като евроскептична периферна партия, маргинали, нищо особено. Бежанската политика на Меркел обаче я превърна в национална сила.

Изказването на каквито и да било подозрения беше представяно от политиката и кабинета ѝ като „ксенофобия“ и „омраза“. И това подхрани екстремистите, които заговориха за превземане, подмяна на ценности… целия познат арсенал от клишета, но вече имаха почвата.

Десетилетие по-късно AfD е най-популярната партия в Германия според социолозите. Чудовището на Франкенщайн. Иронията е зловеща: жената, приветствана като защитна стена срещу национализма, всъщност го подхрани. Ислямофобията никога не е била толкова силна, колкото след нейното Wir schaffen das. А за ужас на целия свят, сега имаме и отиването на махалото в другата посока – антисемитизма. В Германия… Тръпки ни побиват.

И какво се оказа? Моралната поза на Меркел – една спокойна, рационална, безкрайно премисляща жена, един солиден лидер – се оказа, че прикрива истинската ѝ същност. Наследството ѝ по темата „Русия“ е най-яркото доказателство.

В продължение на години тя поддържаше илюзията, че можеш да се ангажираш с Путин, да печелиш от него и едновременно да го държиш под контрол. Ха! Когато източноевропейците предупреждаваха, че Москва приема диалога като слабост и само дебне, Меркел размахваше пръст и ги учеше на дипломация. Когато настояваха за механизми за възпиране, тя призоваваше към „сдържаност“.

Нейното правителство блокира пътя на Украйна към НАТО през 2008 г., отказа оръжейна помощ след 2014 г. и защити енергийните сделки с Русия (които обезсмислиха санкциите след нахлуването в Крим). Резултатът беше предвидим: Русия повярва, че Европа никога няма да жертва удобството си, за да спре агресията. Наля сила и смелост в малкото, изсъхнало кремълско сърце.

Когато Меркел сега намеква, че Полша и Балтийските страни споделят вината за войната, звучи като проекция – казвам, че правиш това, което аз правя (кремълски сценарий за начинаещи). Тези, които видяха опасността и предупредиха за нея, сега биват мъмрени от жената, която я създаде.

Меркел има талант да успокоява кризи вместо да ги решава. Тя беше кралица на отлагането. Нейната Германия изглеждаше спокойна, докато дългове, недоволство и зависимости се трупаха под повърхността. А Меркел беше „визионер“, докато не се оказа, че е объркала парализата с мир. Пазител на разпада. Свърши, каквото свърши, и се оттегли. Сега сочи с пръст отстрани, докато други разчистват нейните *****.

А с какво всъщност ще запомним Меркел? Че унищожи ядрената енергетика на Германия преди да има алтернатива. Че укрепи икономиката на Путин преди той да нападне Европа. Че създаде хранителна среда за популистите. И че отвори границите, без да подготви обществото, което трябваше да понесе шока.