На първо четене парламентът разреши рекламата на адвокатската дейност чрез търговски съобщения

Какво би станало, ако по аналогия на адвокатите, се разреши едни лекари да се рекламират спрямо други, коментира Александър Симидчиев (ПП-ДБ). Помислете, когато дискутирате по директиви, поиска той.

Парламентът прие на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата - на Министерския съвет и на Лена Бориславова и група народни представители от „Продължаваме промяната-Демократична България“, и отхвърли този на Златан Златанов от „Възраждане“.

Проектът на правителството подкрепиха 169 народни представители, 15 бяха против. Промените, предлагани от Лена Бориславова, събраха 151 гласа „за“, четири „против“ и 23 „въздържал се“. За законопроекта на Златан Златанов от „Възраждане“ бяха 69 народни представители, 62-ма бяха против и 53-ма се въздържаха.

Със законопроекта на Министерския съвет (МС) се премахва общата забрана за адвоката да рекламира дейността си и се регламентира използването на посредници за контакт с потенциални клиенти. При популяризиране на адвокатската дейност чрез посредник се урежда използването на услуги на информационното общество при спазване на изискванията в областта на защитата на личните данни на клиента, опазване на адвокатската тайна и етичните норми на адвокатската професия. Предвижда се също рекламните съобщения на адвоката да отговарят и да са съобразени с присъщите за адвокатската професия принципи за поверителност, почтеност и опазване на доброто име и достойнството на професията, като се създават ограничения за използването на невярна или подвеждаща информация, необоснованото сравнение с други адвокати, обещаване на конкретни резултати, както и отправяне на рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица или близки на лица, които са в положение на невъзможност да преценят и свободно да изберат своя адвокат. От МС уточняват, че Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение срещу България поради неизпълнение на задълженията по чл. 24 от Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар и непремахване на забраната за адвокатите да рекламират своята дейност и да привличат клиенти чрез използването на посредник.

Законопроектът на Лена Бориславова от ПП-ДБ цели създаването на правна сигурност при определяне възнаграждението на особените представители. Създават се ясни правила при евентуално последващо намаляване поради прекомерност на възнаграждението. Промените запазват подхода възнаграждението да се определя от компетентния съд, а не от местните адвокатски съвети, тъй като съдът е компетентен да го определи и да защити правата на страните в гражданския процес. Със законопроекта се въвежда принципът „един адвокат - един глас“ при гласуване за избори на органи на адвокатурата. Предлагат се изменения в Гражданския процесуален кодекс, Административния процесуален кодекс и Закона за административните нарушения и наказания във връзка с измененията по отношение на определяне и присъждане на справедливи юрисконсултски и адвокатски възнаграждения.

Законопроектът на Златан Златанов от „Възраждане“, който беше отхвърлен, предвиждаше промени във вътрешноорганизационни въпроси на адвокатурата, прецизираха се основанията за повторно вписване на адвокати и се създаваше възможност за гласуване на недоверие и прекратяване мандата на висшите органи на адвокатурата, когато Общото събрание на адвокатите с 2/3 или повече от присъстващите не приеме отчета на Висшия адвокатски съвет.

Стою Стоев от ПП-ДБ защити законопроекта на колежката си Лена Бориславова, обяснявайки, че промените са в две части. Първата засяга определянето на възнагражденията на адвокатите и след това как съдът ще може да ги контролира и намалява. Този законопроект изцяло е насочен към гражданите, които използват адвокатска услуга, подчерта той. Има ясни правила за адвокатските хонорари и изискване за наредба от правосъдния министър за определяне на минималните възнаграждения, обясни той. Втората група предложения е свързана с възнагражденията на особените представители, които също да бъдат определяни от съда.

Стоев определи законопроекта на МС като най-притеснителния от предложените. Посредниците нямат нищо общо с изискванията на директивата на ЕС, коментира той. Ще отворим вратата да има посредници във всички действия между адвокат и клиент, ще създадем на практика една нова професия, което не е в полза за качеството на адвокатската услуга, смята депутатът.

Златан Златанов от „Възраждане“ посочи, че законопроектът му е вследствие на синтезирана информация от общи адвокатски събрания. Адвокатурата, когато е свободна по дух, е свободно обществото, и в този смисъл предложенията ни са по седем параграфа, обясни той. Предлагаме да няма дисциплинарни производства срещу адвокати, договорили възнаграждения под приетия праг, защото у нас много хора са социално слаби, допълни Златанов. Според него има огромно очакване да се даде възможност на адвокатура да се саморегулира. По отношение законопроекта на правителството колежката му Цвета Рангелова смята, че неправилно се транспонира директивата. Транспонираме директива за услугите, а адвокатската дейност не е услуга, а дейност по защита правата и интересите на физическите и юридическите лица, разясни тя. От „Възраждане“ се противопоставиха на въвеждането, особено по дефинирания начин, на фигурата на посредник. Такава фигура има по Търговския закон, това, което прави адвокатът, не е търговска дейност, изтъкна Рангелова. Тя попита как тези посредници ще се облагат данъчно. На първо четене ще подкрепим и трите законопроекта, доколкото засягат важни теми за адвокатурата, подчерта депутатът. По думите ѝ още законопроектът на ПП-ДБ повдига важни теми и посоката му е вярна, пише БТА.

Христо Расташки обяви, че „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) няма да подкрепи промените, предлагани от МС, именно заради правната фигура на посредника. И в момента има посредници при пътнотранспортните произшествия – полицаи, медици, които информират съответен адвокат за инцидентите, вместо пострадалият да може сам да избере адвоката си, обясни депутатът. Според него са нужни рестрикции кой може да бъде посредник. Плюс това клиентът ще трябва да плати и на посредник, ако избере такъв, освен на адвоката, отбеляза Расташки.

Във връзка със законопроекта на ПП-ДБ Александър Рашев от „Има такъв народ“ (ИТН) отбеляза, че действително има огромен проблем с разноските, които се присъждат по гражданските дела, и неговата парламентарна група ще подкрепи текстовете на ПП-ДБ, както и тези на МС. По отношение възможността за реклама, коментира, че адвокатите, които работят сами или в малки кантори, не успяват да се афишират и трябва да имат възможност да се рекламират, за да стигнат до повече хора. По законопроекта на „Възраждане“ ИТН ще се въздържат.