Васил Терзиев: Това не е криза с боклука, а сблъсък на два свята

Публикуваме цялата позиция на Терзиев без редакторска намеса:

Това е София, в която вярвам. София на събудените, на активните и можещите.

Една София. Един народ. Един избор – да не се предаваме.

Това не е криза с боклука. Това е сблъсък на два свята – на стария, в който малцина с прякори и влияние диктуват правилата, и на новия, в който хората искат прозрачност, ред и справедливост. Можех да оставя нещата да се случват, както са се случвали досега - най-лесно е “то така си беше“. Избрах да не позволя хората, които десетилетия тъпчат града и държавата, да успеят да извият ръцете на софиянци и сега. Не защото съм герой, а защото всеки от нас трябва да намери куража да каже „стига“. Това написа в профила си във Фейсбук кметът на София Васил Терзиев.

Тази битка не е моя. Тя е на всеки човек, който не иска да живее в лъжа, в страх и в бедността, която те произвеждат. На всеки, който иска да бъде гражданин, а не поданик. На всеки, който не иска да го правят крепостен селянин в собствената му държава или емигрант по принуда.

Най-голямата ми болка винаги е била, че някъде по пътя на системното мачкане на нашия народ забравихме какво означава да сме общество – да си помагаме, да работим заедно не само в криза, а всеки ден, за да не стигаме до криза. Последните дни ми дават надежда, че това чувство се връща. Че можем отново да станем силно и здраво общество. Да търсим не какво ни дели, а какво ни обединява – бъдещето на нас и на нашите деца. Видях квартали, в които хората сами организираха почистване, докато чакаме фирмите, които се опитват да изнудят и подчинят града. Хора, които вчера не си говореха, днес чистеха рамо до рамо.

И нека кажа нещо важно: противникът не е толкова силен, колкото изглежда. Не е по-умен, по-силен или по-добър от нас. Той просто разчита на едно – да сме разединени, уплашени и обезверени. Да вярваме, че няма смисъл. Но когато ние се събудим, когато говорим и действаме заедно, той губи силата си мигновено. Те се хранят от една власт, която се ражда от нашето мълчание.

Днес имаме избор – да се откажем и да позволим на страха, апатията и безверието да ни смачкат отново, или да изберем да бъдем граждани, които вярват, че промяната започва от нас самите. Няма значение дали сме леви или десни, богати или бедни, проевропейци или по-скептични – важно е, че всички искаме едно: да живеем в нормален, честен и свободен град. Сега е моментът. Не за да спасим нечия политическа кариера – аз имам какво да правя с живота си. А за да спасим вярата, че можем да градим общо бъдеще, че не сме сами, че можем да се изправим, без да чакаме спасител.