Земеделците в Югозападна България експериментират с екзотични култури

Заради промените в климата земеделците в Югозападна България експериментират с насаждения, нетипични за страната ни.

Ще изместят ли те традиционните плодове и зеленчуци в тези региони?

След рязкото застудяване през пролетта почти 100%-ви са загубите на реколтата от череши, ябълки и сини сливи, оплакват и собствениците на насаждения в Кюстендилско.

Въпросът с напояването остава проблем, който се задълбочава. Стопаните от Югозападна България се надяват, че традиционните за района плодове и зеленчуци ще бъдат запазени, а засаждането на други култури ще остане само експеримент.

Александър е земеделски производител от Кресна – район, известен с отглеждането на традиционни за страната ни зеленчуци като домати и краставици. Все по-екстремните температури и горещините през по-голямата част от годината, обаче го принуждават да пробва отглеждането на бадеми, киви, лимони и маслини.

Иван от село Сливница също е отчаян. Въпреки че през последните години се съобразява с промените в климата и се опитва да отглежда основно плодове и зеленчуци, издържащи на силно слънце, загубите му са над 80%. Иван Янев, земеделски производител от село Сливница: „Имах засадени около 4 декара пъпеши, очаквах около 20 тона добив, но горещините и намаленият дебит на напояването, защото не можем да го задоволим, доведоха до около 500 килограма. Тотален срив – тъкмо почнаха да узряват, водата спря, изгърмяха от горещините…“

Проф. Димитър Сотиров, Институт по земеделие в Кюстендил: „Искаме или не, ние трябва по някакъв начин да се съобразяваме и да се приспособяваме към промените в климатично отношение… Първо трябва да се обърне внимание на климатичните условия в конкретното „месторастие“, където искаме да имаме овощна градина, да се търсят консултации; второ – от толкова много видове насаждения трябва да се избере подходящият вид.“ Климатолози съветват земеделците да наблюдават внимателно температурите, преди да засаждат нови екзотични култури.

Доц. Веска Георгиева, агрометеоролог в НИМХ: „В резултат на увеличените честоти на горещите вълни, както беше миналата и тази година, растенията са около три месеца в топлинен стрес – температури 32, 34, 36 градуса, които депресират растенията. Поради спецификата на района трябва винаги да се има предвид микроклиматичните особености… Знам, че хората търсят подходящи възможности, но винаги трябва това да се има предвид – какъв е микроклиматът.“