"Прокуратурата на Република България разглежда разпространената на 2 октомври 2025 г. на официалната интернет-страница на Върховния касационен съд (ВКС) информационна бележка по отношение едно от правомощията на главния прокурор като поредно действие, продиктувано от нестихващите опити за дестабилизиране на съдебната власт.
Подчертаваме изрично респекта и уважението си към българския съд и всички достойни български съдии, които също, както и прокуратурата, са обект на засилен и нездрав политически интерес", се казва в позиция на Прокуратурата на Република България.
Тревожното в случая е, че ако в последните години и особено в последните месеци тези действия бяха реализирани от определени политически лица и свързани с тях улични групи за натиск и медии, то със съжаление следва да се констатира, че този път ръководството на ВКС въвлича институцията в опит за постигане на нелегитимни цели в разрез с конституционното им задължение за укрепване на правовия ред и върховенството на закона. Демонстрацията идва на фона на притеснителните и недопустими атаки от последните месеци спрямо отделни съдии и цели съдебни състави, ангажирани с решения по дела с голям обществен интерес. Ръководството на ВКС остана глухо и сляпо за тези недопустими публични атаки срещу съда. Дори напротив, вместо да ангажира вниманието си и да защити колегите си съдии, напълно игнорира създадената ситуация, а с настоящите си действия открито допринася за ерозирането на обществения авторитет спрямо основния постамент на държавата - нейната правосъдна система, в един глас с определени политически сили. Нещо повече, тенденциозното посочване на отделни пасажи от прието преди цели две седмици становище на Наказателната колегия на ВКС, както и позоваване само на две отделни съдебни разпореждания, свързани с депозирани искания от главния прокурор за възобновяване на наказателни дела, са недопустим опит за манипулиране на общественото мнение. Остават неспоменати и извън обхвата на предоставената информация наличните противоположни становища на съдии от апелативните съдилища, с които са допуснати и се разглеждат по същество отправените искания от и.ф. главен прокурор и след визирания в информационната бележка срок. До апелативните съдилища са подадени 19 искания за възобновяване, от които до настоящия момент няма нито едно, което да не е допуснато за разглеждане.
Следва да се отбележи и още нещо - в изпълнение на законовите си правомощия и.ф. главен прокурор и след 21.07.2025 г. е изпращал становища по законопроекти до Народното събрание и Министерския съвет, както и становища по конституционни дела, по които е конституиран като заинтересована страна от Конституционния съд. Нито един от тези държавни органи не е изразил позиция, сходна с тази на двамата съдии от Върховния касационен съд. Наред с това, налице е явен двоен стандарт, прилаган от заместник председателя на ВКС, която и към момента извършва действия, които имат пряко отношение към изпълнение на служебните задължения на и.ф. главен прокурор, без по никакъв начин да бъдат обсъдени сроковете, поставени със ЗИД на ЗСВ от 21.01.2025 г. Видно е, че заместник председателят приема сигналите, подадени срещу и.ф. главния прокурор, като подадени именно срещу изпълняващ функциите главен прокурор и ги администрира без колебание, като ги насочва към ad hoc прокурора - справка, онлайн страницата на ВКС. Изрично следва да се отбележи, че становището на НК на ВКС, част от което е отразено в информационната бележка, публикувана на официалната интернет-страница на ВКС, не поражда правни последици по отношение на валиден административен акт - решението на Прокурорската колегия на ВСС. Процесуално легитимиран да обсъжда и да поиска отмяна на този административен акт е единствено състав на Върховния административен съд.
Всичко това отново затвърждава тезата, че с действията си ръководството на ВКС, в разрез с конституционно определената компетентност на съда, преследва единствено и само политически цели и задълбочаване на създадената ситуация на нестабилност в съдебната власт, която от своя страна е продиктувана от определени политически кръгове и техни отделни представители в самата съдебна система.
За съжаление единствените потърпевши от тези действия ще са страните по тези две наказателни дела, по които е поискано възобновяване, но то не е допуснато за разглеждане. С това се ощетяват правата на гражданите за бързо и справедливо разследване на наказателните дела, по които те или техни близки са в качеството на пострадали лица. Следва да се отбележи, че подобни действия, освен всичко друго, са и в разрез с установената институционална етика. Дори само фактът, че информационната бележка, съдържаща тенденциозни внушения, се разпространява докато и.ф. главен прокурор участва в Консултативния форум на главните прокурори, който се провежда за 19-и път в гр. Хага, Нидерландия, както и непосредствено преди повторното домакинство на България на Балканския форум на главните прокурори от Югоизточна Европа, недвусмислено сочи, че в случая се прави жалък опит за дискредитиране на българската прокуратура в международен план.
Впрочем, това странно съвпада и с гласуването на един български политик срещу националния ни интерес в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по отношение отпадането на постмониторинговия механизъм за България. Въпреки противодействието на ръководството на ВКС, уверяваме българските граждани, че ПРБ и занапред ще продължи да отстоява обществения интерес, като ще бъде и уважаван и достоен партньор в международен план.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)