Докато Европа се смее на Тръмп, Русия изчислява. Войната е на прага, а Америка е опасно ненадеждна

Нанасянето на щетите се приближава. Истинските щети.

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Докато Тръмп ни осигурява безкрайни поводи за сатира, Европа навлиза в нова и опасна реалност – с война на прага си и една Русия, която ни тества защитата. А перспективата е всичко това да се случва и занапред, но без надеждна американска подкрепа. Свиквайте. Тръмп е прекалено зает да преследва комици и да заплашва медии в собствената си страна.

В Копенхаген Еди Рама се подигра на Тръмп, че не може да научи разликата между неговата Албания и Армения. Това си имат в САЩ – президент за подигравки; нищо, че той се бие в гърдите как е направил Америка велика отново и че я уважавали ВЕЧЕ навсякъде по света. Това се случва само в неговата Трут Сошъл, в главата му и по Фокс.

Объркването на Тръмп между Албания и Армения не е просто лапсус, а е част от дълъг-дълъг списък с гафове. Неотдавна нарече Виктор Орбан „лидер на Турция“. Обеща среща с Путин „в Русия“, за да уточни после, че ставало дума за Аляска. Настояваше и спореше с журналист, че Испания е в БРИКС, а не в ЕС…

Не, това не са чаровни ексцентричности, както MAGAтите се опитват шеговито да замажат положението; това ни показва един президент на САЩ с опасно повърхностни познания по световните дела.

Както предупреди Йошка Фишер в European Pravda, Европа трябва да приеме, че трансатлантическата ера се пропуква. САЩ под ръководството на Тръмп не само са ненадежден партньор, но и активно враждебни към Европа и европейския проект. Това е новата реалност: свят с война, но без Америка на страната на Европа.

Йошка Фишер е не кой да е, а бившият вицеканцлер на Германия и бивш външен министър. Може да се каже, че Фишер знае… кой е Орбан, къде е Аляска и къде членува Испания. Поназнайва и още едно-две неща; може да му се има доверие, когато анализира геополитическите бабуни на съвременния свят.

Подигравките (за които не спира да дава повод) правят Тръмп да изглежда малък, но властта му е огромна. Зад всяко негово решение (или всеки гаф) стоят решения, които директно преначертават сигурността на Европа и света.

Аргументът на Йошка Фишер е ясен: Европа трябва да се подготви за самостоятелност в отбраната и външната политика. Америка на Тръмп вече не е котва на сигурността за НАТО, а е дестабилизатор.

Разбирате ли за какво става дума? Не само, че е с НУЛА ефективност, но дори вече е с минусов знак – играе ролята на дестабилизатор.

Когато президентът на САЩ се интересува повече от аплодисменти, отколкото от съюзи, Европа трябва да запълни празнината. По време на срещата си с генералите, на която е изнесъл реч за „вътрешните врагове“, Тръмп ги е подканял да му ръкопляскат. Жалко? Да. Комично? Определено. Опасно? О, ДА!

Междувременно, войната в Украйна вече доказа, че Русия е готова да тества всяка слабост. Докато Америка на Тръмп пък е готова да се откаже от всяка отговорност.

Понеже стана дума за „вътрешни врагове“… С две думи: Тръмп нарича демократите „вътрешни врагове“ и „терористи“ и готви политическа чистка. За целта събира генералите и проверява лоялността им. Съответно – чака ги и тях чистка. Когато всички са на негова страна, а „нелоялните“ – уволнение, ще започне и политическото гонение по модела на Хитлер.

Американците, горките, все още си мислят, че Оранжевото планира някога да слезе от власт…

Но за това – друг път, да се върнем на основната ни тема.

Та… понеже стана дума за „вътрешни врагове“… Кремъл има приятели вътре в самия ЕС.

Марин Льо Пен и нейното Rassemblement National във Франция все още дължат пари на Москва. Или да го кажем така: имат финансов и идеологически дълг към Москва. Виктор Орбан в Унгария открито блокира санкции и подкопава единството на НАТО. Роберт Фицо в Словакия повтаря кремълските опорки за „мир“ чрез капитулация. За България да не отваряме дума, че ще изпишем три тома. Тези лидери и партиите им действат като троянски коне в Европа, отслабвайки реакциите, забавяйки решенията и рушейки доверието.

На Русия не ѝ трябва да завладява отвън, ако може да разделя отвътре. А популистката вълна, подхранвана от дезинформация, фалшиви новини и парите на Москва, гарантира, че гласът на Кремъл отеква в самото сърце на Европа. И разединява. Можете да сте сигурни, че немалка част от терористичните атаки са или финансирани, или директно организирани от Кремъл. Помните, че дори самият Медведев заяви, че трябва всеки гражданин на Европа да изгуби сигурността си и да заживее в страх. Да, те така водят война – срещу цивилни; това не е ново. Гледайте новините и мислете: кой ли би могъл да стои зад тази стрелба в Х, зад това врязване с автомобил в тълпата в Y, зад тази атака в Z, зад тази заплаха в XYZ и т.н.

Докато Тръмп гони аплодисменти, Русия тества защитите на Европа. Миналата седмица дронове нарушиха въздушното пространство на Дания, заплашвайки летища и критична инфраструктура. Дания е член на НАТО и вече говори открито, че хибридната война е новата нормалност.

Нарушено беше и въздушното пространство на Полша, както помните. Тези инциденти не бяха нито случайни, нито бяха насочени към нанасяне на щети... сега. Те измерваха. Измерваха потенциала за щети после. Измерваха колко бързо реагира НАТО, колко се паникьосват правителствата, колко е объркана обществеността.

И пак да се върнем на Тръмп – човекът, който обещава да бъде „твърд“. Твърд? Твърдостта му не е насочена към противниците на демокрацията, а към сънародниците му… демократи. Оценяваме иронията. Определи Антифа за престъпна. Я да помислим… когато определяш Антифа (АНТИФАшистите) за враг, значи ти самият си…? Мхм, именно!

Администрацията му се опитва да извива ръцете на ТВ компании, заплашвайки, че лицензи ще бъдат отнети на телевизии, които го критикуват. Късното шоу на Джими Кимъл беше свалено от ABC, помните. Стивън Колбер си загуби работата. Помните. И други са заплашвани.

Също така Тръмп замрази и 26 милиарда долара федерални средства за щати, управлявани от демократи, използвайки властта си срещу вътрешни опоненти. Самопровъзгласилият се защитник на свободата заглушава несъгласието. „Войната“ на Тръмп не е срещу Русия, а срещу комици и губернатори.

Това е президентът, който твърди, че е приключил войни. В действителност приключва доверието към Америка и се опитва да издейства уволнения на ТВ водещи.

…

Парадоксът е почти непоносим. Европа се подиграва на Тръмп като на клоун… Албания, Армения, Азербайджан, всичко в едно фиаско…

… докато Русия използва вакуума със смъртоносна сериозност.

Америка на Тръмп не е отсъстваща. Тя е налице, но е в разрушителна роля: подкопава съюзите и дава сила на авторитарната реторика, докато превръща личните си вендети в приоритет пред глобалната стабилност.

Какво ли би могло да се обърка…?

Може ли и трябва ли бъдещето на Европа да зависи от прищевките на президент, който си мисли, че Албания и Армения са едно и също?

Светът се смя на Тръмп в Копенхаген. Но докато лидерите се заливаха от смях, Русия наблюдаваше.

Йошка Фишер е прав: това е новата реалност на Европа. Война на прага ѝ. Америка е ненадеждна. Врагове са отвън и отвътре.