Ювал Ноа Харари: Защо Путин вече загуби войната в Украйна?

Това пише в материал за френското издание L'Express Ювал Ноа Харари - историк, философ и професор в Еврейския университет в Йерусалим.

Той е автор на бестселърите "Sapiens", "Homo Deus" и "Nexus". Когато конфликтът избухна през 2014 г., Украйна изглеждаше напълно безсилна пред руската агресия и руснаците лесно завладяха Крим и други части от Източна Украйна.

Войната навлезе в по-интензивна фаза на 24 февруари 2022 г., когато Русия започна тотална офанзива, насочена към подчиняване на цяла Украйна и прекратяване на съществуването ѝ като независима държава.

До 2025 г., с цената на 200 000 до 300 000 убити и ранени войници, руската армия досега е успяла да превземе само тънка ивица гранична територия, представляваща, според най-надеждните източници, около 0,6% от общата територия на Украйна.

В много вестници точните географски данни категорично противоречат на постоянните съобщения за "постижения" и "напредък". Същото може да се каже и за последните руски офанзиви.

За Украйна имаше военен смисъл да провежда тактически отстъпления и да запазва силите и живота на войниците си, като същевременно позволява на руснаците да се изтощават, като извършват скъпоструващи атаки с малка печалба.

Въпреки че Змийският остров бързо беше завладян от руснаците, украинците си го върнаха до края на юни 2022 г. По това време "Москва" и много други руски кораби вече лежаха на дъното на Черно море.

Чрез разпространение на пропаганда, че руската победа е неизбежна, руснаците се надяват, че американците и европейците ще се обезкуражат, ще оттеглят подкрепата си за Украйна и ще я принудят да се предаде.

Поддаването на тази пропаганда би било катастрофално не само за Украйна, но и за страните от НАТО, които биха загубили значителна част от доверието си, както и най-добрата си защита срещу нарастващите руски заплахи.

Докато Русия продължава да разширява армията и военната си икономика, Европа се стреми да се превъоръжи. Но междувременно най-голямата и най-опитната бойна сила, стояща между руската армия и Варшава, Берлин или Париж, е украинската армия.

Самата американска армия има много да учи от бойния опит на Украйна и нейната напреднала оръжейна индустрия. По-специално, в областта на войната с дронове, нейните иновации и богатство от данни правят Украйна световен лидер.

Това вероятно е една от причините президентът Тръмп напоследък да е станал по-благосклонен към страната. Той обича да подкрепя победителите.

Противно на руската пропаганда, Украйна в момента печели тази война. Дори президентът на САЩ Доналд Тръмп, който през февруари смъмри украинския си колега Володимир Зеленски, че е принуден да отстъпи пред руските искания, защото "няма козове", сега заяви, че "Украйна, с подкрепата на Европейския съюз, е способна да се бори и да печели".

По това време руските лидери и много наблюдатели по света очакваха Русия да завладее Киев и да нанесе решително поражение на украинската армия в рамките на няколко дни. Дори западните поддръжници на Украйна бяха толкова неубедени в шансовете на Украйна за оцеляване, че предложиха да евакуират президента Зеленски и неговия екип и да им помогнат да установят правителство в изгнание. Но Володимир Зеленски избра да остане в Киев и да се бие, като според съобщенията е казал на американците: "Имам нужда от боеприпаси, а не от такси." Украинските сили, макар и по-слабо въоръжени, смаяха света, като отблъснаха руското нападение срещу Киев.

След това украинската армия контраатакува в края на лятото на 2022 г., като спечели две големи победи в Харковска и Херсонска области и освободи голяма част от територията, превзета от руснаците по време на първата фаза на тяхното нахлуване, пише news.bg.

Оттогава, въпреки ограничените успехи и от двете страни, фронтът остана практически непроменен. Руснаците се опитват да създадат впечатление, че напредват безмилостно, но факт е, че от пролетта на 2022 г. насам те не успяват да превземат нито една стратегически важна цел като Киев, Харков или Херсон.

С темпото, с което напредват през 2025 г., теоретично на руснаците ще им отнеме около 100 години и десетки милиони жертви, за да завладеят останалата част от Украйна. Реалността е, че през август 2025 г. Русия контролира по-малко украинска територия, отколкото през август 2022 г. Ситуацията напомня на Западния фронт по време на Първата световна война, когато безмилостни генерали жертваха десетки хиляди войници, за да превземат няколко километра кални руини. Патриотичните вестници често прикриваха мащаба на тези безумия, като публикуваха карти, уж показващи големи настъпления.

Но най-важният фактор в тези карти е техният мащаб. Както отбелязва историкът Тоби Тъкър, вестниците от Първата световна война често са използвали умишлено голям мащаб, който е правил "напредъка" да изглежда повърхностно впечатляващ, но всеки проницателен читател е можел да види, че той е незначителен.

Истината е, че Украйна успя да вкара Русия в патова ситуация. Както наскоро писа пенсионираният австралийски генерал-майор Мик Райън, все едно повече от три години след нахлуването в Ирак през 2003 г. Съединените щати да са успели да превземат само 20% от страната, като същевременно са понесли милион жертви в процеса. Някой би ли сметнал това за американска победа? В морето резултатите на Украйна са също толкова впечатляващи. На 24 февруари 2022 г. руският Черноморски флот имаше пълно военноморско превъзходство и изглеждаше, че Украйна няма начин да му се противопостави. Един от най-известните инциденти от този ден се случи на Змийския остров.

Флагманският кораб на руския Черноморски флот, крайцерът "Москва", се свързва по радиото с малкия гарнизон, казвайки: "Аз съм руски военен кораб. Предлагам ви да сложите оръжия и да се предадете, за да избегнете ненужно кръвопролитие и жертви." В отговор гарнизонът изпраща следното съобщение: "Руски военен кораб, върви по дяволите."

Чрез иновативно използване на ракети и дронове украинците успешно неутрализираха военноморското превъзходство на Русия, промениха самия характер на военноморската война и принудиха остатъците от руския Черноморски флот да търсят убежище в безопасни пристанища далеч от фронтовите линии. Русия се провали и във въздуха. Докато по време на 12-дневната си война срещу Иран през юни 2025 г. Израел пое контрол над иранското небе за около 36 часа, без да загуби нито един пилотиран самолет, Русия досега не е успяла да поеме контрол над украинското небе.

Руските военновъздушни сили понесоха значителни загуби, особено по време на украинската атака срещу руски стратегически бомбардировач през юни. Русия отговори, като разчиташе на ракети с голям обсег и дронове, за да тероризира украинските градове.

Украйна се въздържа от подобни ответни мерки и до голяма степен избягва да поразява цивилни цели в Русия, но украинските дронове демонстрираха значителен капацитет за поразяване на летища и инфраструктура, особено нефтопреработвателни предприятия, на стотици километри навътре в руска територия.

Украинците постигнаха всичко това без пряка военна намеса отвън. Досега единствената трета страна, която се намеси пряко във войната, е Северна Корея, която изпрати над 10 000 войници да се бият за Русия. Страните от НАТО предоставиха на Украйна огромна подкрепа с оръжия и други ресурси, но нито една войска на НАТО не е участвала официално в реални бойни действия.

Трябва също да се помни, че преди 24 февруари 2022 г. и дълго време след това страните от НАТО отказваха да доставят на Украйна много видове по-модерни тежки оръжия и ограничаваха използването на други оръжия. Някои от тези ограничения все още са в сила.

През 2022 г. украинците постигнаха победи в Киев, Харков и Херсон с ограничено въоръжение. Ако бяха получили пълна подкрепа от самото начало, те можеха да спечелят войната преди края на 2022 г. или лятото на 2023 г., преди Русия да успее да възстанови армията и военната си икономика. През 2025 г. слабото звено в отбраната на Украйна все още се крие в съзнанието на западните ѝ приятели. След като не успява да постигне въздушно и военноморско превъзходство или да пробие сухопътната отбрана на Украйна, стратегията на Русия е да заобиколи украинската позиция, като атакува волята на американците и европейците.

Полската, германската и френската армии имат приблизително по 200 000 войници, повечето от които никога не са виждали война. Украинската армия, за разлика от нея, има приблизително един милион войници, повечето от които са закалени в битки ветерани. След две седмици, белязани от нахлувания на руски военни самолети в Естония и дронове над Полша и Румъния (и евентуално Дания), европейците трябва да се замислят върху факта, че ако Русия атакува Европа утре и Съединените щати изберат да стоят настрана от конфликта, най-големият военен актив на Европа ще бъде украинската армия.

Нациите са съставени от истории Невъзможно е да се предвиди как ще се развие войната, тъй като това зависи от бъдещи решения. Но в едно важно отношение украинската победа вече е решаваща и необратима. Войната е продължение на политиката с други средства.

Войната не се печели от страната, която завладява най-много територия, разрушава най-много градове или убива най-много хора. Войната се печели от страната, която постига политическите си цели. А в Украйна вече е ясно, че Владимир Путин не е постигнал основната си военна цел: унищожаването на украинската нация.

В много от своите речи и есета Путин твърди, че Украйна никога не е била истинска нация. Това беше централното послание на дългото му есе "За историческото единство на руснаците и украинците", публикувано през юли 2021 г. Според Владимир Путин Украйна не е нищо повече от фиктивна единица, насърчавана от чужди сили с цел отслабване на Русия.

Той започна тази война, за да докаже, че украинската нация не съществува, че украинците всъщност са руснаци и че ако им се даде шанс, украинците с радост биха се присъединили към Майка Русия. Никой не знае колко още хора ще загинат заради илюзиите и амбициите на Путин, но едно е ясно за света: Украйна е истинска нация и милиони украинци са готови да се борят със зъби и нокти, за да останат независими от Русия.