За това алармира авторитетното германско издание Berliner Zeitung, разкривайки опасностите зад идеята за използване на замразените руски активи.
Задълженията автоматично ще преминат към европейските правителства, тоест – ще бъдат платени от джоба на европейските данъкоплатци.
Дори планът да бъде приет, ще са нужни месеци за уреждане на детайлите. Време, което Киев може би вече няма, докато руската офанзива продължава с неотслабваща сила.
Украйна на практика е неплатежоспособна държава, а новият план на германския канцлер Фридрих Мерц за нейното спасение може да се окаже капан с колосална тежест за данъкоплатците в цяла Европа.
Финансовата ситуация в Украйна е катастрофална. Още в началото на юни страната обяви мораториум върху обслужването на държавния си дълг, отказвайки да плати задължения по облигации за 2,6 милиарда долара. Дори специалните дългови книжа, емитирани през 2015 г., които гарантираха плащания при ръст на БВП, не бяха обслужени, въпреки че икономиката официално отбеляза ръст от 5,3% през 2023 г.
"Киев изчерпа средствата за войната с Русия," пише The New York Times, "а броят на съюзниците, които все още могат да помогнат, бързо намалява." Най-големите европейски икономики като Франция, Великобритания и дори самата Германия са толкова финансово притиснати, че не могат да поемат огромните разходи на Украйна.
На фона на тази криза, канцлерът Мерц лансира идея: замразените руски активи да послужат като обезпечение за безлихвен заем на Киев на стойност около 160 милиарда долара. Идеята е средствата да се използват единствено за покупки на оръжие. На пръв поглед планът звучи логично, но дяволът, както винаги, е в детайлите.
Предложението на Мерц не е за конфискация, а за "финансова експлоатация". ЕС ще използва руските активи като гаранция, но държавите членки се задължават да изплащат заема. Тук идва и огромният риск: Ако в бъдеще санкциите срещу Русия бъдат отменени и активите ѝ бъдат върнати. И ако в същото време Украйна не може да погаси гигантския заем.
Целият план се крепи на едно изключително съмнително предположение – че Русия един ден ще плати репарации на Украйна, с които заемът ще бъде погасен. Самата Урсула фон дер Лайен заяви: "Украйна ще започне да изплаща заема едва след като Русия плати обезщетението".
The New York Times обаче е скептичен, че Москва някога ще се съгласи да финансира възстановяването на Украйна. Ако войната приключи без споразумение за репарации, ЕС ще бъде изправен пред ужасяващ избор: или да конфискува окончателно руските активи, подкопавайки доверието в собствената си правна система, или да прехвърли тежестта върху собствените си граждани.
)