Москва подготвя алибито си… Играта на „правдоподобно отрицание“

_________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Щитът на правдоподобното отрицание: ако утре в Полша се случи саботаж и изглежда, че са замесени руски агенти, Москва може да заяви: „Ние ви предупредихме, ето какво прави Украйна от наше име“. По-ранните публични декларации служат като алиби. Това е извратеният „гений“ на руската агентурна фантазия. Като обвинява другите пръв, Кремъл предварително опакова защитата си за престъпленията, които планира.

Първата ни казва, че Чехия затваря вратата.

Днес (30 септември) Чешката република обяви забрана за влизане на притежатели на руски дипломатически и служебни паспорти през международните ѝ летища. Акредитираните дипломати остават изключение, но посланието е ясно: Прага вече не вярва, че „дипломатите“, пристигащи от Москва, са просто дипломати.

Както обясни външният министър Ян Липавски, руските саботажни операции в Европа зачестяват и Прага не желае да бъде домакин на тайни агенти, прикрити с имунитет.

Чешкото разузнаване отдавна предупреждава за използването от Русия на дипломатическо прикритие за шпионаж и подривна дейност. Експлозията в склада за боеприпаси във Врбетице през 2014 г., проследена до агенти на ГРУ, остава зловещо напомняне. За Чехия рискът не е теоретичен. Той е преживян опит. Както и за България, между другото, но…

… но когато кабинетът „Петков“ изхвърли 70 руски „дипломати“ от България, помните какво стана… ами кабинетът падна – първият и единствен успешен вот на недоверие в историята ни. Това не говори, то направо крещи много за положението на страната ни, но това е тема на друга трагедия. Да се върнем на новините от днес.

Втората ни казва, че Русия сочи с пръст Украйна… неслучайно.

(Почти едновременно се движат събитията и второто е, че) Руската външноразузнавателна служба (СВР) обяви, че Украйна подготвя „саботажни операции“ в Полша. Според Москва диверсионни групи, дегизирани като руснаци или беларуси, щели да атакуват критична инфраструктура, след което да се предадат на полските власти. Целта? Да подмамели Европа в по-дълбока конфронтация с Москва и да оправдаели ескалация на НАТО.

Това обвинение следва познатия кремълски ритъм. Щом напрежението се повиши, Москва предупреждава за „провокации“, уж кроени от Украйна, НАТО или „чужди служби“. Често тези предупреждения се появяват точно преди подозрителни експлозии, кибератаки или гранични инциденти, при които по-късно се подозира руска намеса.

Проекцията ѝ е като стратегия, но поне са последователни в театъра си.

Защо Москва играе тази игра ли? Защото в съвременната хибридна война битката се води не само с дронове и ракети, но и с новини и с добре ферментирала Фейсбук паника. Ако Русия успее предварително да се представи като жертва, тя замъглява отговорността за онова, което предстои.

Това е проекцията като стратегия: обвини другия в престъплението, което сам възнамеряваш да извършиш и внеси объркване в информационното пространство.

Демек, алиби предварително.

Да вземем за пример предупреждението на СВР за Украйна в Полша. Ако в следващите седмици бъде атакуван тръбопровод, железопътна линия или енергиен обект в Полша, подозренията естествено ще паднат върху Москва. Но тогава тя може да посочи собствените си думи: „Казахме ви, че това идва. Украйна го направи, за да ни обвини“.

Това е алиби предварително. Не е желязно, не е убедително за сериозни анализатори, но е достатъчно, за да създаде шум в политическите системи, които живеят от дебат и несъгласие. Тоест, да захрани популистите да си чешат езиците. Фейсбук паниката започва да ферментира добре… Говорещите глави и четирихилядниците от различни националности започват да налазват ТВ студиата из цяла Европа и да ръсят опорки.

Шепа симпатизиращи гласове в Европа или САЩ могат да усилят съмнението: „Е, не можем да сме сигурни кой стои зад това“ ще е рефренът, който ще се повтаря до втръсване в най-скоро време.

Чрез затягането на границата Прага пък сигнализира, че очаква нова скрита активност. Това е и послание към съюзниците: сигурността е над дипломатическата учтивост, когато отсреща злоупотребяват с привилегиите.

Тази превантивна стъпка оголва част от правдоподобното отрицание на Москва. Ако агентите не могат свободно да влизат с дипломатическо прикритие, те трябва да търсят по-рискови канали. Това е малка, но значима стъпка в по-широкото усилие да се затворят пролуките, които Русия използва.

Моментът не е случаен. Полша се превърна в един от най-решителните поддръжници на Украйна, логистичен център за оръжие и помощ, и ключов глас в НАТО. За Москва всяването на страх в Полша е начин да се удари гръбнакът на алианса.

Тази тактика не е нова. Русия обвини Украйна, че подготвя химически атаки, преди самата тя да бъде заловена в използване на забранени боеприпаси. Предупреди за украинска „мръсна бомба“, докато собствените ѝ ядрени заплахи ескалираха. Обяви, че НАТО планира да нахлуе в Беларус, докато местеше свои войски там.

Както често отбелязват анализаторите, Кремъл разкрива намеренията си, като ги приписва на другите. Езикът на предупреждението често е език на признание.

Как трябва да реагира Европа ли? Първо, като откаже да позволи на Москва да определя новините. Когато Русия прави обвиненията, правителствата трябва веднага да ги разобличават като претекст, а не като възможност. Мълчанието оставя място за съмнение. Когато Москва каже, че ще има украинска диверсия, всички правителства в ЕС трябва да съобщят на гражданите си, че очакват руски диверсии.

Второ, чрез засилване на устойчивостта. Чешката стъпка с руските паспорти е един пример. Други включват укрепване на инфраструктурата, обмен на разузнавателна информация и публично разобличаване на руските методи преди да бъдат приложени.

Трето, чрез запазване на единството. Проекцията работи, само ако разцепи съюзите. Най-доброто противодействие на съмнението е солидарността.

Забраната на Чехия и предупреждението на СВР за Полша не са изолирани едно от друго събития. Те (заедно) показват дуалността на днешната конфронтация: Европа затяга защитите си, Русия залага капани.

Трябва да четем руските предупреждения не като разузнавателни данни, а като намерения. Когато Москва казва, че Украйна готви саботаж в Полша, по-мъдрото тълкуване е, че Русия обмисля саботаж сама. Когато се представя за жертва, тя се готви да действа като агресор.

Европа не може да си позволи да бъде парализирана от игрите на „правдоподобно отрицание“.

Ако утре в Полша избухне жп линия или кибератака парализира енергиен обект, алибито вече ще е готово. Но също така трябва да е готов и европейският отговор.