Големите проекти в българската енергетика трябва да са обединени от голяма амбиция – държавата да бъде сигурен гарант за енергийната сигурност на всеки потребител, но и гарант за ускорено развитие на икономиката. Ако знаем каква икономика искаме да развиваме, ще бъде лесно да направим и своята енергийна стратегия с всички възможни източници и ресурси от национален и европейски характер.
Вицепрезидентът коментира и енергийния план на Европа RePowerEU, като отбеляза, че основните му две цели - диверсификация и повече възобновяема енергия, все още са в начален етап.
Вицепрезидентът акцентира и върху темата за публично-частното партньорство при мащабните енергийни проекти, което в много европейски държави е установен модел.
Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на Националната конференция „КОМПАС 2025 – големите проекти в българската енергетика през призмата на геополитиката, националната сигурност и дипломацията“. Вицепрезидентът беше категорична, че България трябва да мисли за бъдещето си не като периферна държава, а като активен участник в европейската и регионалната енергийна архитектура. „България може да си върне ролята на енергиен фактор не само на Балканите, а и в цяла Югоизточна Европа. Енергийната дипломация може да увеличи влиянието на страната ни като гарант изобщо за сигурността на целия европейски континент, като в контекста на международните предизвикателства не забравяме отговорността и задължението върху енергийната си автономност“, посочи Йотова.
В изказването си вицепрезидентът направи кратък преглед на енергийната сигурност и енергийния пазар на Европа през последните години. Тя подчерта, че предвид динамичното време енергийната стратегия не може да бъде фиксирана, а ще се променя, и даде пример с преосмислените крайни позиции в Зелената сделка, предложена от Европейската комисия. „Премахна се дългогодишната схизма върху ядрената енергетика и тя вече се разглежда като елемент от зеления преход“, посочи Йотова.
Илияна Йотова подчерта необходимостта от всеобхватен анализ на производството на енергия в ЕС и мястото му на глобалния пазар. „Такъв анализ трябва да отчете причините, поради които някои държави залагат енергийната си сигурност на строеж на нови ядрени мощности, други поискаха дерогация за топлоцентралите си, а трети бяха принудени да включат отново в енергийния си микс затворени вече топлоцентрали“, заяви вицепрезидентът.
Йотова коментира и поетия от ЕС ангажимент за 750 млрд. долара за три години за доставки на енергийни продукти от САЩ, като подчерта нуждата от значителни инвестиции в терминали, газови инсталации, транспорт и логистика.
Като основно предизвикателство пред България вицепрезидентът посочи осигуряването на достатъчно количество електрическа енергия. „Утрешният свят ще е все по-електрически – интернет, високи технологии. Всички социални, културни и икономически дейности вече и за в бъдеще ще изискват комуникационни мрежи, което предполага мощни и стабилни доставчици. Свидетели сме на бърза еволюция на транспортните средства с все по-голямата употреба на електрически двигатели, които ще искат производство на все повече батерии“, заяви Йотова. Тя припомни решението в България да се изгради гигафабрика за изкуствен интелект, за която ще са нужни огромни количества електрическа енергия.
Според вицепрезидента трябва ясен отговор на въпроса как ще изглежда енергийният микс в България и каква енергия ще доминира в него. Йотова отбеляза, че България все още няма приета и утвърдена от Народното събрание стратегическа визия за устойчиво развитие на електро-енергийния сектор.
Сред акцентите в изказването на вицепрезидента беше развитието на ядрената енергия в контекста на променената за нея позиция на европейско ниво. Йотова посочи, че във всички страни, които имат енергия от ядрени източници, тя е базова енергия и със среден дял от 50% от енергийния микс. Според вицепрезидента изграждането на 7 и 8 блок в АЕЦ „Козлодуй“ ще е най-големият индустриален проект в последните десетилетия.
Като печална Йотова определи съдбата на АЕЦ „Белене“. „Този проект се превърна в символ на разделенията, лобиранията, трудностите, колебанията и политизацията в нашата енергийна политика“, посочи тя и изрази надежда за достоверна и експертна оценка дали можем да използваме това, което имаме, струващо милиарди, и какво да бъде неговото бъдеще. Вицепрезидентът заяви, че нови ядрени мощности ще разкрият и много нови работни места и ще осигурят заетост в регионите, и открои проблема с липсата на професионална кадри.
България има изключителен потенциал в слънчевата и вятърната енергия, посочи Илияна Йотова. Тя постави въпроса за необходимостта от стабилни системи за съхранение на енергия и надеждна електропреносна мрежа. „Проектите за батерийни паркове, интерконектори и „умни мрежи“ са не по-малко стратегически от ядрените. Без всичко това не можем да говорим за модерна икономика, която да привлича инвестиции и да предлага конкурентни цени на енергията“, заяви вицепрезидентът.
Йотова посочи, че добивът на нефт и газ от Черно море ще засили ролята на България в регионалната енергийна карта, като постави и въпроса с опазването на околната среда. По думите на вицепрезидента интерконекторът с Гърция, връзките със Сърбия и Румъния, достъпът до LNG терминали са проектите, които правят България не само енергийно сигурна, но и регионален фактор.
В изказването си Илияна Йотова разгледа енергийните проекти и през призмата на териториално-регионалния аспект и защитата на физическите потребители. „Къде един или друг проект ще бъде по-подходящ, напр. изграждане на фотоволтаици или завод за батерии, предвид географските особености и запазване на природните дадености, както и икономическото развитие на съответния регион и постигането на онези баланси, за които винаги говорим“, посочи вицепрезидентът. Тя изтъкна и важността на гарантирането на интересите на българските граждани – по-достъпна енергия, сигурност на доставките, цени. Йотова припомни, че все още няма ясно определение за енергийна бедност и енергийна независимост.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)