Русия е във война с Европа. Тя води открита война в Украйна от повече от десетилетие, като от 2022 г. насам, след пълномащабната си инвазия, тя става все по-жестока. Но боевете в Украйна са само част от по-широката война на Русия срещу Европа като цяло, пише Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, сега старши сътрудник в Центъра Белфер към Харвардския университет, в коментар за европейската редакция на Politico.
По същество, Европа не наложи никакви санкции на Москва за тайните й действия срещу континента – и това е грешка.
"Русия просто не разполага с необходимите средства, за да подчини напълно Украйна със сила“, отбеляза наскоро ръководителят на британската разузнавателна служба MI6 Ричард Мур.
Единственият начин, по който Москва може да постигне целите си, е да отслаби подкрепата на Европа за Украйна и да се възползва от разделенията в и между страните от НАТО. Това е целта на тайната й война срещу Европа.
Изправен пред такава решителна ангажираност, Путин сега "натиска" още по-силно.
Какво тогава може и трябва да направи Европа?
Европа е във война с Русия, независимо дали й харесва или не. Крайно време е да признаем тази реалност и да действаме съответно.
Нападенията с дронове над Полша и Румъния и навлизането в естонското въздушно пространство през този месец подчертават по-широките намерения на Москва: да раздели Европа и САЩ, да отслаби обществената подкрепа за силни военни действия и да сложи край на подкрепата на континента за Украйна.
Но досега Европа не беше взела тази заплаха на сериозно. Тя предпочиташе да разглежда ескалиращите операции на Русия – убийства, кибератаки, саботаж на критична инфраструктура, дезинформационни кампании и др. – като попадащи в сива зона под нивото на въоръжен конфликт. И избраният от нея отговор беше да подобри устойчивостта си, като понякога публично осъжда Русия за действията й.
Този пропуск е причината за значителната ескалация на атаките на Кремъл срещу Европа през последните три години. Както подчертава нов доклад на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), броят на такива атаки се е увеличил, докато е започнала пълномащабна война, и причината е ясна: Русия е била блокирана от упоритата отбрана на Украйна на бойното поле и подкрепата, която е получила от Европа и САЩ, пише Фокус.
Докладът на IISS подробно описва колко от руските атаки срещу европейската инфраструктура са насочени към съоръжения, свързани с войната в Украйна. С отстъплението на руската армия през 2023 г. броят на атаките срещу Европа се е увеличил почти четирикратно, като все по-често са били набелязвани "бази, производствени съоръжения и съоръжения, участващи в транспортирането на военна помощ за Украйна“.
След това, през първата половина на тази година, атаките значително намаляха, вероятно като отражение на оценката на Москва, че завръщането на американския президент Доналд Тръмп на поста ще отслаби подкрепата за Украйна. И наистина, това се случи – Вашингтон прекрати военната и икономическата си помощ за Украйна и потърси дипломатическо решение на войната, което приема много от условията на Москва.
Но дори и след промяната в курса на САЩ, ангажиментът на Европа към Украйна остана непоколебим – и дори се засили: Ключови европейски страни сега сериозно обсъждат разполагането на значителни сили за сигурност в Украйна след края на военните действия, европейските правителства, водени от Германия, изпращат големи количества оръжия в Украйна – включително някои, закупени от САЩ, финансовата подкрепа за икономиката на страната и бързо разрастващата се отбранителна промишленост нараства, предстоят допълнителни санкции, а ЕС сериозно обмисля да конфискува замразените активи на Русия.
Вероятно не е случайно, че всичко това започна след срещата на руския лидер с Тръмп в Аляска, където той прецени, че САЩ е малко вероятно да се противопоставят на по-нататъшна ескалация от страна на Москва. И очевидно ескалация имаше: след тази среща бомбардировките на Русия над Украйна се засилиха, включително и най-голямата атака с дронове и ракети от началото на войната, която се състоя в началото на септември. И дори когато военните му действия в Украйна ставаха все по-дръзки, Путин реши да тества Европа и НАТО.
Първо, на 10 септември Русия изпрати 19 дрона през полската граница, а няколко дни по-късно друг дрон пресече румънската граница. След това, миналата седмица, три руски военни самолета МиГ-31 пресякоха естонското въздушно пространство и се задържаха там в продължение на 12 минути (въпреки че се използва като прехващач, МиГ-31 е способен да пренася и изстрелва хиперзвуковата ракета "Кинжал“, която Русия многократно е използвала срещу Украйна).
И в трите случая европейските сили се справиха с военното изпитание, като ефективно неутрализираха заплахата, включително като свалиха някои от дроновете, насочени към военновъздушна база в Полша. Но страните от НАТО се провалиха на политическото изпитание.
Реакцията на САЩ на повтарящите се нарушения беше особено хладна, като Тръмп и други официални лица предположиха, че атаката с дронове срещу Полша може да е била грешка. Президентът също така даде ясно да се разбере, че "няма да защитава никого“.
От своя страна НАТО се събра два пъти за консултации по член 4 – първо по искане на Полша, а след това на Естония. Организацията обяви и засилено военно присъствие по източния фланг. Въпреки това Путин не е платил никаква цена – и докато не го направи, Русия ще продължи да ескалира, с цел да отслаби европейската подкрепа за Украйна и да раздели алианса.
Една идея, подкрепена от полския външен министър Радослав Сикорски, е да се разшири отбраната на НАТО чрез прехващане на дронове и ракети над украинска територия. Това може да се направи с европейски изтребители и системи за противовъздушна отбрана, опериращи от европейското въздушно пространство или територия, или над небето на Украйна. Това би било отбранителна мярка, която пряко допринася и за отбраната на Украйна.
Друга мярка е да се даде ясно да се разбере, че всяко по-нататъшно нахлуване на Русия в европейското въздушно пространство, територия или морска зона ще доведе до военни действия, целящи да унищожат или да изведат от строя съответната система, нарушила границите. И това би било защитна мярка, която би намалила вероятността Русия да продължи да нарушава европейската територия.
Накрая, Европа трябва да предостави на Украйна капацитет да нанася удари по критични логистични възли и съоръжения, подпомагащи войната в Русия. Киев е произвел дронове с голям обсег и в момента финализира разработката на балистични ракети, които вече са нанесли удари по руски енергийни и други съоръжения. Континентът би могъл да помогне в тези усилия с по-съвършени оръжия и подкрепа.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)