Празникът на св. ап. и евангелист Йоан Богослов

На 26 септември Православната църква чества Успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов.

Оттогава апостол Йоан, като любящ син, се грижел за Пресвета Дева Мария и ѝ служил до Нейното Успение, без да напуска Йерусалим.

След Успението на Божията Майка апостол Йоан, по жребий отишъл в Ефес и други градове на Мала Азия, за да проповядва Евангелието. Проповедите му били съпроводени с многобройни и велики чудеса, и броят на вярващите се увеличавал с всеки ден.

При преследването на християните от император Нерон (56-68) бил отведен на съд в Рим и осъден на смърт, но Господ запазил Своя избраник.

След дълго изгнание апостол Йоан се върнал в Ефес, където продължил делото си. Около 95 г. написал Евангелието. Негови са и три послания влезли в състава на Библията.

Църквата го нарича "Апостол на любовта", защото постоянно учел, че без любов към Бога и ближните човек не може да се доближи до Бога.

Св. Апостол Йоан доживял до преклонна възраст и надживял всички очевидци на Господа, оставайки дълго време единственият жив свидетел на земните пътища на Спасителя.

Всяка година на 8 май от гроба на свети апостол Йоан излизал фин прах, който вярващите събирали и се изцерявали от болести.

Орелът – символ на високото извисяване на богословската мисъл – е иконографският знак на евангелиста Йоан Богослов.

Светата Църква дала титлата "Богослов" само на свети Йоан, измежду учениците Христови, разказва БНР

Йоан е един от 12-те Христови апостоли и бил много обичан от Спасителя, заради жертвоготовната си любов и девствената си чистота. Станал свидетел на Преображението Господне на планината Тавор, а по време на Тайната вечеря бил до Господа и попитал за името на предателя.

Последвал Господа, когато Го отвели вързан на съд и Го следвал по Кръстния Му път. В подножието на Кръста плакал заедно с Божията Майка и чул думите на Разпнатия Господ, отправени към Нея от Кръста: „Жено, ето син Ти“ и към него: „Ето майка Ти“ (Йоан 19:26, 27).

След това апостол Йоан бил заточен в плен на остров Патмос, където живял много години и просветил мнозина със светлината на Евангелието. Там, около 67 г., по Божие откровение написал книгата Откровение (Апокалипсис), която разкрива тайните за съдбата на Църквата и края на света.

Бил над сто годишен, когато дошло времето за отпътуването му към Бога. Той се отправил отвъд пределите на Ефес със седем свои ученици и заповядал да му приготвят кръстообразен гроб в земята, в който легнал, заръчвайки на учениците му да го покрият с пръст. След като научили за това, останалите ученици на апостола дошли на мястото на погребението му и изкопали гроба, но не намерили нищо в него.