Съюзниците от НАТО имат тревожни различия относно това как да реагират на руските заплахи

Други съюзници изискват по-решителна позиция, за да изпратят сигнал на Кремъл. По-специално, президентът на Латвия Едгарс Ринкевич призовава НАТО да "демонстрира сила“.

През нощта на 10 септември въздушното пространство на Полша бе пресечено от около две дузини дронове, голяма част от които се твърди, че са дошли от Беларус. Четири БпЛА бяха свалени.

Съюзниците от НАТО се опитват да координират реакцията си на нарушаването на въздушното пространство на страните членки от страна на Русия, но в рамките на Алианса са възникнали "тревожни различия“ по този въпрос, пише агенция Bloomberg.

Партньорите от НАТО открито си противоречат. Така, Германия предупреждава за рисковете от сваляне на руски самолети в случай на нарушение на въздушното пространство. Докато Полша и страните от Балтийския регион поддържат по-агресивна позиция. Това свидетелства за различия вътре в НАТО, тъй като Москва проверява решителността му, пише американската агенция.

Нарушението на въздушното пространство на Полша от над 20 безпилотни самолета, а след това и на Естония от три руски изтребителя МиГ-31, засилва натиска върху Северноатлантическия алианс да даде убедителен отговор. Без ясен план за реакция на НАТО ще бъде трудно да поддържа надежден потенциал за сдържане, се посочва в материала.

За разлика от партньорите си, Германия призовава към предпазлив подход. Министърът на отбраната Борис Писториус заяви, че съюзниците от НАТО рискуват да попаднат в "капана на ескалацията“ на Владимир Путин, като стрелят по руски самолети.

"Небрежността изисква да се свали нещо от небето или да се проведе някаква голяма демонстрация на сила, което в момента помага по-малко от всичко друго. Предпазливостта не е страхливост и не е страх, а отговорност към собствената страна и към мира в Европа“, заяви той на пресконференция в Берлин на 23 септември.

Друг инцидент бе повреда на GPS по време на полет на военен самолет с министъра на отбраната на Испания Маргарита Роблес на борда. Министърът на отбраната на Литва Довиле Шакалиене заяви, че НАТО трябва "да промени своята нагласа и да премине от патрулиране на въздушното пространство на НАТО към противовъздушна отбрана“.

В същото време позицията на САЩ все още е неясна: президентът Доналд Тръмп заяви, че подкрепя опитите на съюзниците от НАТО да свалят руски самолети, но също така заяви, че подкрепата "ще зависи от обстоятелствата“.

Няколко часа по-рано държавният секретар на САЩ Марко Рубио опроверга твърдението на полския президент Доналд Туск, че страната му е готова да сваля чуждестранни самолети, които навлизат в нейното въздушно пространство. Според Рубио политиката на НАТО е да се прехващат чуждестранни самолети, които не атакуват, а не да се обстрелват.

На 23 септември Северноатлантическият съвет на НАТО се събра за консултации в съответствие с член 4 от Договора на НАТО и решително осъди нарушението на въздушното пространство на Естония от страна на Руската федерация, като го определи като "ескалация".