Църковен календар – 24 септември 2025 г

На 24 септември възпоменаваме светата първомъченица и равноапостолна Текла, преподобни Коприй и свети Силуан Атонски.

Света Текла още като 18-годишна девойка чува проповедта на апостолите Павел и Варнава и приела тайно християнската вяра. Обикнала Бога с цялото си сърце. Отказала се да встъпи в брак. Решила да посвети на Бога целия си живот.

Света Текла била първата мъченица от жените християнки. Поради това св. Църква я нарекла "първомъченица". Заради нейната апостолска дейност е назована и "равноапостолна".

Монасите взели бебето, кръстили го Коприй и го отгледали в своя манастир.

Впоследствие свети Коприй дал монашески обети и прекарал целия си живот в родния си манастир.

Достигнал върховете на добродетелта и дара на чудесата, свети Коприй починал мирно на 90-годишна възраст.

Така през 1958 г. в Париж излиза книгата "Старецът Силуан", която е преведена на повече от 25 езика и е неоспоримо свидетелство, че светостта и в наши дни е възможна.

На 26 ноември 1987 г. Светият Синод на Константинополската Патриаршия официално причислява Стареца Силуан Атонски към лика на светците, преподобни.

За своята вяра тя била подлагана на жестоки мъчения, на два пъти била осъждана на смърт, но Бог по чудесен начин я запазвал. Съпътствала апостолите Павел и Варнава в техните проповеднически пътешествия, а после, с благословението на св. апостол Павел, Текла отишла в Селевкия (Сирия). Поселила се в пустинно място на една планина, за да прекара живота си в усамотение, пост и молитва. Мнозина идвали при нея да се поучават и донасяли своите болни, които Текла с Божията помощ изцерявала. Обърнала много езичници към вярата в Христа Бога. Така тя прекарала много години и починала в дълбока старост.

В днешния ден честваме и един съвременен светец - преподобни Силуан Атонски. През есента на 1892 г, в манастира "Св, Пантелеймон" на Света гора, идва млад руски поклонник. Примерното му послушание, дарът на сърдечна молитва, великото му покаяние и сълзи дават своя плод. Макар и малко образован, той се сподобява с изключителна духовна мъдрост и знание.

По промисъл Божи, в последните 8 години от живота му е съпътстван от своя ученик, бъдещият архимандрит Софроний (Сахаров) на когото старецът предава духовните си записки преди кончината си през 1938 г. Тези записки разкриват пред отец Софроний безценно съкровище и той се заема да ги събере и подреди по теми, после пише уводна част за величието в молитвеното богословие на своя старец.