The Telegraph: Путин държи пръста си на ядрения спусък, но едва ли трепери като Брежнев

Нито Русия, нито НАТО искат пряк "кинетичен“ конфликт. Но докато войната в Украйна, която е прокси конфронтация между Москва и Вашингтон, продължава да бушува, рискът от непреднамерена ескалация поради недоразумение нараства бързо, пише Фокус.

Има силен исторически пример за това колко бързо и лесно нещата могат да се влошат в периоди на високо напрежение.

Но всичко е могло да завърши по съвсем различен начин. И днес светът е изправен пред подобна ситуация, предвид срива на доверието между Русия и Запада, както и прекъсването на ключовите канали за комуникация.

Путин държи пръста си на ядрения спусък. Рискът от инцидент е огромен, пише в коментар за The Telegraph Ребека Кофлър, анализатор на стратегическото военно разузнаване и бивш служител на Агенцията за военно разузнаване на САЩ.

В петък три руски самолета МиГ-31 "Фоксхаунд“, основната бойна платформа на Кремъл за хиперзвукови ракети "Кинжал“ (способни да пренасят ядрени бойни глави), нарушиха въздушното пространство на Естония. Това беше най-новото нахлуване на Русия в държава членка на НАТО, след поредица от нарушения с дронове над Полша и Румъния по-рано през месеца.

Това очевидно е опасно ескалиране от страна на Кремъл. Владимир Путин вероятно се опитва да си състави по-ясна представа за това как НАТО реагира на провокации, както и да десенсибилизира европейците към нарушения на тяхната суверенитет. Но има и друг важен елемент в историята. Във вторник миналата седмица, за да отбележи кулминацията на стратегическа военна игра на командния състав с кодово име "Запад 2025“, Русия симулира нанасянето на тактически ядрен удар. Той беше наблюдаван от руския президент Владимир Путин, облечен в военна униформа.

Мнозина смятат, че днес ядрена война е невъзможна. Като бивш офицер от Агенцията за военно разузнаване, който е ръководил "червени екипи“ в военни игри, симулиращи конфликт между Русия и НАТО, съм тук, за да ви кажа защо това е погрешно. Заплахата от ядрена война е по-голяма от всякога. "Невъобразимото“ е по-въобразимо, отколкото повечето са готови да признаят.

В продължение на пет дни руските сили проведоха учение "Запад“ съвместно с беларуските си колеги в 41 тренировъчни бази в Западна Русия и Беларус. Целта беше да се извлекат поуки от настоящия конфликт в Украйна, като акцентът беше върху хибридни удари, тактики за мобилна артилерия и противодействие на дронове. Русия проведе предишни учения "Запад“ през есента на 2021 г., като ги използва като прикритие за натрупване на около 190 000 войници по западната си граница преди нахлуването в Украйна, с цел да постигне тактическа изненада срещу Киев и НАТО. В "Запад-2021“ участваха и сили от Беларус, която сега разполага с руски тактически ядрени оръжия.

През 1972 г. тогавашният генерален секретар Леонид Брежнев се твърди, че "треперел“, когато му било поискано да натисне бутон по време на учение, симулиращо война със САЩ. Той продължавал да пита министъра на отбраната Андрей Гречко дали "това определено е учение“.

Това не означава, че Путин е склонен към насилие. Той не иска ядрена война. Но руският лидер и неговият генерален щаб разглеждат ядрените оръжия като бойна способност, а не просто като психологическо оръжие.

Москва е разработила и приложила сложна ядрена доктрина, наречена "ескалация за деескалация“, разработила е тактически ядрени бойни глави с ниска мощност и е обучила своите сили да водят "ограничена“ ядрена война. На 27 февруари 2022 г., дни след началото на инвазията в Украйна, Путин постави руските ядрени сили в "специален режим на бойна готовност“ и досега няма официално съобщение за промяна в статуса им.

Докато западните анализатори отхвърлиха действията на Путин като преувеличени, твърдейки, че няма реална промяна в основната ядрена позиция на Русия, оценките на американското разузнаване, базирани на т.нар. I&W (индикации и предупреждения), може да са само частично полезни за разбирането на настоящата заплаха. Рамката за откриване на заплахи на САЩ е структурирана така, че да открива непосредствена заплаха, а не да дава стратегическо предупреждение за заплаха, която се развива с течение на времето.

От решаващо значение е, че в момента между НАТО и Русия няма никакво доверие. Дългогодишните опасения на Москва, че САЩ се стремят към промяна на режима в Русия, се засилват от честите коментари на западни официални лица, които открито заявяват или намекват за намерението си да разгромят руската армия, да съсипят икономиката й и да отстранят Путин от властта. Украинските удари по руската ядрена триада, по-специално по стратегическите бомбардировачи, които са в основата на руската стратегия за възпиране и отбрана, вероятно са засилили още повече тези опасения.

От своя страна, НАТО се опасява от руска атака срещу една от своите членки, което би задействало клаузата за колективна отбрана по член 5, особено ако Украйна рухне. Неотдавнашните нарушения на въздушното пространство на НАТО от Кремъл подтикнаха алианса да започне нова военна операция с кодово име "Източен страж“ на 12 септември 2025 г.

Обичайният риск от взаимно задействане на механизмите се увеличава в периоди на високо напрежение и при едновременни военни дейности, като "Запад-2025“, "Източен страж“ и ученията "Железната порта“ в Полша. Днес регионът е пренаселен с средства за наблюдение, бойни муниции от всички видове, военни кораби и кораби за поддръжка, които оперират в непосредствена близост. Следователно опасността от инцидент е много висока.

През ноември 1983 г. НАТО се готви да проведе военно учение за ядрено изстрелване, наречено "Able Archer 83“. Напрежението вечее високо, след като Съветският съюз сваля южнокорейски пътнически самолет, който се е отклонил от курса си по пътя от Анкъридж до Сеул. Но Кремъл изпада в паника заради Able Archer, като предполага, че това е реална ситуация, а не учение.

Руските разузнавателни агенции са в състояние на повишена готовност в продължение на две години, след като през 1981 г. председателят на КГБ Юрий Андропов и Брежнев им възлагат да търсят признаци за намерения на САЩ да нанесат ядрен удар срещу СССР. КГБ публикува компютърно генерирана разузнавателна оценка, в която се посочва, че "съотношението на силите в света“ е драстично в полза на Съединените щати. Резултатът е масивна тайна програма за събиране на разузнавателна информация с кодово име RYAN (Ракетно-ядрено нападение), за да се намерят признаци за подготовка на САЩ за война със СССР. Това насърчава съветските лидери да видят в позицията на САЩ точно това, което търсят. Пълномащабна симулация на изстрелване на ядрени оръжия от силите на НАТО е можело да означава само едно за параноичните съветски лидери: началото на ядрена война.

Масирана съветска ядрена атака чака само заповед от Андропов. По време на кризата няма комуникация между Москва и Вашингтон, която да изясни ситуацията. За щастие, такава заповед не е дадена и в края на учението на НАТО на 11 ноември 1983 г. напрежението намалява.

Нито НАТО, нито Русия искат да се стигне до военни действия, да не говорим за ядрена война. Но и двете страни не искат да позволят на другата да бъде възприемана като победител в Украйна. И двете страни, очаквайки атака от другата, използват своите масивни системи за събиране на разузнавателна информация, за да търсят всякакви признаци за предстояща атака, което да им позволи да вземат бързи решения.

Интерпретирането на намеренията на лидерите е по своята същност трудно. Не всяка заповед може да бъде прихваната и не всеки разузнавателен индикатор е наблюдаем. Объркването и грешките, в резултат на прословутата "мъгла на войната“, са стандартни характеристики на въоръжените конфликти. Вероятността в тази напрегната обстановка да бъде допусната грешка в преценката с трагични последствия е много реална.

Тъй като социалните медии са препълнени с ултиматумите на президента Тръмп и заплахите, отправени от представителите на Путин, ако в Москва, Вашингтон и Европа не надделеят по-хладнокръвните лидери, ядрената война може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество