Да видим сега къде лежи сърцето на немалка част от населението.
И това е при положение, че семейството е четиричленно… Може би сте пропуснали този тънък детайл от условието на задачата. Тоест, мама, тати и две дечица? Жулят ракия.
__________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Хронология на публичното ни самоубийство като общество. Явно ще трябва да си казваме очевидни неща, защото Гошко и Иванчо от последния чин не внимават в час.
Имаме колосални сътресения в държавния апарат, в държавата, в държавността. Имаме случайно попаднали хора в най-високите етажи, от които зависят (буквално) животите ни.
Същевременно имаме и (избори след избори) нови и нови анти-рекорди по негласуване, водещи до анти-рекорди по купен и подменен вот.
Народът се оставя на най-елементарния трик: те се опитват да го отвратят, ЗА ДА НЕ ГЛАСУВА; и той – за да ги „накаже“ – НЕ ГЛАСУВА. Демек, за да ги „накаже“, прави БАШ това, което ония искат да направи. Страшно наказание… Наказаха попа с блага ракия.
Умни сме, спор няма. Да не кажа, че сме направо най-умният народ по всички земни кълбета. Завиждам си сам на себе си, че съм се родил тука.
Новините вече (лично наблюдение; и поради естеството на работата ми – можете да му вярвате) се четат, само ако са скандални, клюкарски или имат нещо, свързано с цiцi. Пряко свързаните с качеството на живот на населението се подминават. Не знам… вероятно са скучни.
Можете да си представите и как се взимат решения съответно на тая територия – от това как да се държим на пътя до това за кого да гласуваме.
Можете и да разберете защо лидерите на кресливите партии винаги комуникират с последователите си с апокалиптични слогани, клипове и заглавия на постове, които заявяват най-малкото края на света през ден; и винаги са с главни букви, много удивителни, нещо шаренко и с простички думи.
Десетилетия наред, почти век вече, цената на властта на определени чобани е затъпяването на народа до тяхното ниво. Те я плащат с удоволствие.
Стана ясно вчера, че ще намалят разрешеното количество домашна ракия. Новината влезе в полезрението на народа още в първите секунди на публикуването ѝ. Нямаше забавяне. Националните медии се юрнаха да правят интервюта с „експерти“. Чудесно. Както се казва: намерихме най-после нещо важно, на което да обърнем внимание, стига сме се занимавали с политика и бъдеще.
И разбираме, че „експертите“ са направили изчисление, което сочи, че за напояването на едно четиричленно семейство са нужни минимум 100-200 литра ракия на година. И това е само като минимум, нали… без да се разпростират „на широко“, така… ако го дават по-„скромно“.
Изчислението звучи по следния начин (това е цитат, съжалявам, ако ви е смешно или тъжно): „„Ако сметнем 365 дни, 4 човека по 50 гр. – за една година са 100 или 200 литра. Как с 30 литра ракия може да изкара едно семейство цяла година – няма как да стане!“, посочват пред bTV жители на село Боровци“.
Вадим калкулатора и разбираме, че математиката не е най-силната страна на експертите, но – ако сме честни – те никога не са твърдели, че са експерти баш по математика.
365х200 грама (тоест 4х50) = 73 литра.
Седемдесет и три литра са известни сред експертното население като „сто-двеста“.
Още един детайл: 365 дни. Тоест: няма ден без ракия. Може би виждате проблем тука? Може би не…
Имаме още една последица от живия живот, претворена в новинарско заглавие: „Без нови обувки и без месо на масата – така живеят много българи“.
Не знам – възможно ли е вече да сте започнали да виждате връзка между споменатите дотук събития? Дали връзката причина—следствие е започнала да ви потупва любознателно по рамото?
Думите „приоритети“, „апатия“, „наказание“ и „последствия“ дали светват в червено в главата ви? Или да продължаваме?
Добре, продължаваме.
Докато обществото никак не се интересува от това „да ходим да им гласувам на ония ли бре! никога!“, обществените лидери заформят среда, в която пиещите ракия с децата си всеки ден не могат да си купят обувки.
Така по-ясно ли става?
Междувременно, докато апатията към бъдещето и тоталната омраза към „демокрацията, която ни отне много“, виреят, паразитите в парламента, които за чеп за зеле не стават иначе, се радват на охолен живот на гърба на ония, дето хем са без обувки, хем и не им пука, щото парцуцата им е дезинфекцирала усещането за справедливост.
И вече не става дума само за условия на живот, а за някакво достойнство бе, хора… Лично достойнство, национално достойнство? Какво? Не? Е, добре.
Опърцуцени в ежедневието, самозатънали се във важните неща – риалити форматите, салатата, 365-те дни ракия, викането по телевизора, се научихме, че демокрацията е нещо гадно. И как да не е гадно! Мѝ да – по татово време не можех да говоря и пиша свободно, ама пà то и нямаше нещо кво толкова важно да кажа. А свободата нѝ се яде, нѝ се пие. Искат да взимам решения сам за себе си, да ходя да гласувам, да сформирам гражданско общество, да контролирам властта…! БЕ Я… сиктир бе, демократи, я ми яжте **** бе! Тука си е най-добре с диктатурка, че хем ми сипва на копанката, хем не ме кара да се зоря, само да си кютам тихо и да не знам много-много. Ама аз и без това не знам много…
Така по-ясно ли става?
Не? Добре.
Аз само се чудя тия експерти, дето ги споменахме по-горе, защо така скромно са сметнали сметките. „Ако сметнем 365 дни, 4 човека по 50 гр. – за една година са 100 или 200 литра…“
50 грама? Защо така скромно? И децата ли само по 50? Какво е това, да не са пости?
Ако жулнеш само 50, това е за жабуркането сутрин – да убие микробите – после какво? Въздържание цел ден? Така не можеш нѝ да се сбиеш с жената, нѝ със съседа, нѝ може да ти дойде сила и ищях да посегнеш например на изоставения трамвай, ватмана като слезе да пие кафе, да му набримчиш тягата на макс и да го пуснеш по нанадолнището да се разбие в подлеза на румънското посолство. Нѝ пà можеш да потрошиш случайно срещната кола на улицата.
Като ей тия момчета:
„„На записите се вижда как 18-годишни момчета се приближат с чашки към колата, единият даже залиташе“.
„Апелът ми е младите хора да не употребяват алкохол. Тези двамата бяха видимо пияни или дрогирани. Тук имат роля и родителите, и учителите”, добави Димитров“.
Според мен „експертите“ от по-горната статия остро няма да се съгласят с потърпевшия Димитров, чиято кола са потрошили веселите момчета, ударили неколко чашки за настроение. Как така да не употребяват, бе! Алоуу! Тва да не ти е… айде да не казвам коя евроджендърска държава тука!
Човек би казал, че умишленото затъпяване е родило апатия и убило гражданското общество, а всичко това е нароило политическа G-класа от ченгесар-о-мутри, която е***а м*****а на народа, но пък той (народа) е видимо доволен; а когато стане недоволен, го избива на саморазправа с първия срещнат, после му минава. И си сипва. Човек би казал…
Ама тоя „човек“ да не казва много-много, щото не знае в коя фаза сме на веселието: пе‘есе или петстин грама. Щото – да не стане въргал с тоа „човек“, а!
)