Монополът на „Топлофикация“: милиарден котел, в който горят нашите пари

Да, още от същото.

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Какво е това нещо „Топлофикация София“? Отоплително дружество или фабрика за дългове, маскирана като публична услуга? Компанията продължава да поставя анти-рекорди в загуби и задължения.

Само за първите три месеца на 2025 г., в най-студения сезон, когато приходите би трябвало да летят нагоре, „Топлофикация София“ отчете загуба от 133 милиона лева. За същия период миналата година имаше печалба от 65 милиона. Това дали е просто лошо управление? Или нещо друго? Че малко мирише на финансово самосаботиране.

Дружеството, ако не знаете, е не САМО монополист, но и монополист от съвсем нов вид – непознат. Обикновеният монополист просто няма конкуренция на пазара. Тези тук са надградили играта. Законът така им го пренаписаха, че да могат да взимат пари и от хора, които НЕ им използват услугите. Такса сградна инсталация… Ползваш—не ползваш – плащаш, няма шест-пет!

Как ви се струва това, а? Не само монополист, но и взима и от такива, дето не му ползват услугата.

И пак са на загуба от 133 милиона лева.

И преди съм го казвал, но си заслужава да се повтори: „Аз лично никога не бих наел бивш високопоставен служител на това дружество, защото година след година да завираш в графа „загуби“ един монополист, който дори взима пари от хора, които не ползват услугите му, ти трябва особен вид „талант“. Но лично аз и не смятам, че това е някаква случайна некадърност. Не. Ни най-малко“.

Общият дълг вече виси около 2,5 милиарда лева. От тях 1,75 милиарда се дължат на „Булгаргаз“, а още 780 милиона – на Българския енергиен холдинг.

И докато столичното дружество се дави, разни частни играчи с „правилните политически връзки“ продължават да прибират бонуси за „висока ефективност“.

Има едни централи, от години свързвани с една енергийна „империя“… И докато обикновените софиянци плащат „такса сградна инсталация“ дори когато радиаторите им са студени, някои енергийни императори, известни с това, че централите им тровят хората наоколо, се къпят в държавно подсигурен комфорт. Но това е друга тема – за друг път.

„Топлофикация София“ си остава монопол. Не можете да се откажете. Ако живеете в сграда с централно отопление, плащате. Дали ще пуснете парното или не – плащате. И да умирате от студ – плащате. Това е положението. А после ще платите и за покриване на загубите. А междувременно ще си платите и за лекарствата, защото сте се разболели от студа няколко пъти.

Едно време имаше хора, които съдеха Топлофикация за наем за тръбите. Не искам тия тръби да ми минават през имота, махайте ги; като не ги махнете, ми плащайте наем тогава.

Ама Топлофикация се оказа много важна касичка за много важни чичковци и директно промениха закона, за да отреже хората и да даде пълна власт на монополиста.

Отдавна се говори, че пълни неедна партийна каса, ама досега никой не е излязъл с доказателства. Няма и да излезе. Най-зле пазената публична тайна в държавата, изтъкана от публични тайни.

От „Московска“ уверяват в продължение на години, че „Топлофикация“ не може да бъде оставена да фалира. И е вярно: не можеш просто да изключиш система, която обслужва милиони хора. Но…

… това, което минава за „стратегия“, е малко повече от ежегоден театър, който обновява представлението си с приближаването на есента и зимата. Обещания за реформи, инвестиционни планове… мечти за газови турбини може би… докато дълговете растат, загубите се задълбочават и същите лозунги се изтупват всяка зима като старо палто.

Я си представете какво ще стане, ако Топлофикация София рухне… стотици хиляди домакинства ще си включат електрическите печки и климатиците. Електропреносната мрежа дали ще издържи подобен шок? И изведнъж – хоп! – криза „две в едно“.

…

Да видим сега дълговата верижна реакция: когато „Топлофикация“ не плаща на „Булгаргаз“, „Булгаргаз“ трудно плаща на доставчиците, и трусовете достигат Българския енергиен холдинг. Едно гнило звено и цялата верига се разклаща.

А това е въпрос на национална (енергийна) сигурност. Дупката, която пълним с трудно изкараните си пари, би трябвало да е оперативно интересна на „службите“, но – ако слуховете за пълненето на партийните каси и политическите чадъри са верни – то спокойно можете да забравите за някакво развитие, камо ли разследване, камо ли решение на проблема…

Още от същото:

Пенсионерката, която трепери в апартамента си, докато плаща за някаква призрачна топлина, несъществуваща НИКЪДЕ другаде освен в сметките на факирите от Топлофикация. Младото семейство, което планира бюджета си около произволни изчисления и хвърля боб, за да разбере тая година факирите в какво настроение ще са и колко сметки ще имат да обслужват, че и колко кожи ще им одерат от гърбовете (да… после правете кампании „за раждаемостта“ и се чудете защо намаляват децата и семействата в България; то с кампании по телевизора се оправят тия проблеми). Безброй домакинства с един и същи въпрос: как е възможно цените на газа да падат, субсидиите да текат, а сметките да растат?

Гражданите са унижавани от монопол, който таксува за нищо, доставя малко, а политическите „лидери“ свиват рамене. Те са заети да правят циркови протести за какво ли не – от маските до еврото, но за реалните неща, от които зависи колко хора ще живеят и колко ще умрат… тишина… Никой нищо. Не смеят да пипнат там.

Регулаторите гледат настрани. То и за тях се говори, че са особено наши хора. И година след година историята се повтаря.

Живеем във век, в който някои летят в космоса за туризъм и забава. А в София хората все още мръзнат по апартаментите си. И плащат за привилегията. Не мисля, че това е просто лошо управление. Мисля, че това е абсурд, издигнат до държавна политика.

„Топлофикация София“ не е само финансово фалирала. Тя е морално банкрутирала. Монопол, който оцелява, като таксува безсилните.