Политическата криза във Франция се задълбочава. Страната остана без правителство и е залята от протести на гневни граждани. Данните за финансовото ѝ състояние са фрапиращи - 114% дълг към БВП, почти 6% бюджетен дефицит. 58% от икономиката на Франция са държавни разходи.
Стефан Далайе е французин, който живее в България и наблюдава политическата криза в своята страна от София. Разказва пред bTV защо протестират французите.
„Основно става дума за цената на живота… намаляването на покупателна способност, несигурността създават крайни настроения. И затова във френското общество се появяват разделителни линии“, казва той.
Мина Игнатова е журналист. Живее във Франция от 28 години.
Френското общество е разделено на крайно леви и крайно дясно, докато центърът, традиционната политика се свиват. Всяко важно решение се блокира.
„Днес във Франция двете крайности имат най много гласове. Центърът на политическия пейзаж става малцинство. Днес има битка между крайната десница и крайната левица“, посочва Стефан Далайе.
Франция е най-социалната държава в света, която години наред беше модел за справедливо общество. Но някои смятат, че е отишла твърде далече и сега плаща цената.
„Франция е известна като социална държава, но трябва да започнем да рационализираме. Проблемът е, че щедрите помощи понякога поставят хората в твърде удобна позиция и системата става трудно устойчива. Някои хора злоупотребяват“, добавя Далайе.
Франция има най-дългите платени отпуски и цели 11 празнични дни. Общо 37 платени неработни дни в годината, без уикендите. А поводът за протеста беше предложение два от тях да отпаднат.
Икономистът е уверен, че крайните прогнози за икономическа криза във Франция не са основателни и гръцки сценарий не е възможен.
Социалната държава във Франция е пред изпитание. А младите все по-често гласуват крайно, привлечени от прости и бързи обещания.
„Крайната десница използва демагогия, говори просто за несигурността и мигрантите. А страхът на хора като мен е, че крайната десница може да вземе властта“, посочва Стефан Далайе.
Дори ваканцията, хотел и билет за път към почивката се плащат от държавата.
Как общество приело за даденост привилегиите, платени от бюджета, се отказва от тях? И защо нещо, което е работило, вече не работи?
„Защото всъщност основният проблем, както и в България, е раждаемостта, застаряването на населението. И този проблем по никакъв друг начин не може да бъде решен“, казва икономистът Любомир Дацов.
Социалната държава – модел за света, изглежда застрашена. Франция остава разделена, но Стефан вярва, че силната демократична традиция ще спаси страната и популизмът няма да разруши правовия ред.
„Имаме силни институции – парламент, сенат. Така че дори ако крайната десница дойде на власт, те не могат да разрушат институциите. Най-важното е страната да се реформира“, смята той.
А навиците на хората, които работят шест месеца, за да си почиват една година ще се наложи да се променят.
Най-социалната държава в света се налага да преосмисли своята политика, ако не иска да фалира. Но цели групи от обществото са свикнали да бъдат потребители на невиждани социални придобивки. За политическата ситуация във Франция и как тя може да се отрази на останалата част от Европейския съюз и България – разказваме в специалния репортаж.
„Това са младите хора. Може би тези млади хората имат нужда да изразят някакво чувство на неприязън. Някои от тях и не могат и да гласуват все още. Но това е чувство, което се усеща в цялото френско общество, независимо от политическите нагласи. Говорим конкретно за това движение, което беше създадено в интернет. Малко приличаше на жълтите жилетки, което се нарича „да блокираме всичко“. То стана популярно, когато министър-председателят Байру на 15 юли предложи новия бюджет за 2026 година и в който се включваха страшни икономии, но и доста строги икономически мерки“, казва Мина.
Поводът за протестите са два почивни дни, но причините са много по-дълбоки - намерението на вече сваления министър-председател Франсоа Байру да започне реформи и рязане на огромните социални разходи на държавата. Държавните разходи на Франция са повече от половината от БВП.
За да илюстрираме щедростта на френската социална система, ще дадем пример с един събирателен образ на човек, който се възползва от тази система. Жан е на 35, няма деца, живее в средно голям френски град, работи в склад. Започва работа в склад с временен трудов договор за 8 месеца. Получава 1900 евро на месец бруто, 1500 евро чисто след облагане.
Според френската социална система, ако Жан е работил 6 месеца и след това стане безработен, има право на 75% от брутната си заплата в продължение на следващата година до година и половина. Той избира да остане без работа, а 75% от заплатата му от 1900 евро е 1425 евро месец. Социалните помощи не се облагат, затова Жан ще получава чисто 1425 евро, ако не работи и 1500 евро ако работи.
Следващата година той ще е безработен, а след това може да намери работа за 6 месеца и да повтори цикъла. Така един млад човек може да допринася за бюджета половин година, а след това цяла година, дори повече, да ползва. И сметката не излиза. Поне за бюджета.
„Имаме много щедри мерки — особено за младите хора, които остават без работа. Дава им се време да намерят нова. Проблемът е, че това поставя хората в твърде удобна позиция. Те могат да решат да не търсят нова работа, а просто да живеят от помощи. Могат да останат две години безработни и да живеят сравнително добре. Бих казал, че комфортът изкушава. Някои хора може да нямат амбиция и предпочитат да живеят така. А във Франция днес може да се живее прилично с тези помощи. Допълнително, много хора довеждат семействата си от чужбина, които също получават социална помощ. И ако системата не се реформира, няма как да се плаща“, отбелязва Стефан Далайе.
Държавният дълг на Франция е 114% от икономиката на страната, а бюджетният дефицит 6%. Ако няма реформи и кредитният рейтинг на страната бъде понижен, Франция ще трябва да плаща още по скъпо за своите заеми, с които плаща за социалните права на своите граждани.
„Отиваме към катастрофа. Докато левицата иска дори да увеличи социалните разходи, докато десницата казва, че трябва да ги спрем и да рационализираме живота. Проблемът е, че президентът Еманюел Макрон не е нито крайно ляв, нито крайно десен. Той е центрист. И е притиснат отвсякъде“, добавя Далайе.
Хората са разделени, но почти всички са недоволни от държавата. Държавните служители протестират, за да не загубят привилегиите си, служители в частни компании смятат, че държавните служители са привилегировани за тяхна сметка. Например служителите на френските железници, които могат да се пенсионират на 50-годишна възраст. Или служители в армията, като например редови войници, които могат да се пенсионират на 43 години.
„Голяма част, според мен, от французите не искат тези социални придобивки, които са още от след края на Втората световна война. В никакъв случай те не искат да ги загубят. Тези, които са в държавния сектор, които имат определени привилегии, хората от частния сектор сигурно не се съгласни, защото те чувстват, че плащат повече. Просто хората са недоволни за различни неща. И точно това е проблемът в френското общество, то е крайно поляризирано“, казва Мина Игнатова.
Разделението между опозицията в крайно ляво и дясно прави вземането на решения във Франция все по-трудно. Франция е втората най-голяма икономика в еврозоната. Раздутите държавни разходи са трудни за реформиране на фона на протести и липса на мнозинство. Има ли повод за тревоги в останалата част от Европа, включително в България, месеци преди присъединяването на страната ни към еврото, питаме икономиста и член на фискалния съвет Любомир Дацов.
„Падането на кредитния рейтинг на Франция ще доведе до това, че де факто всички разходи за лихви ще се увеличат във Франция. Илюзиите корабокрушираха и ние се върнахме към реалността – че в една система, в която има прекалено големи разходи, всъщност Франция има най-големият консолидиран бюджет в ЕС, между 56-58% дял на разходната част от БВП“, казва той.
„Не е по-различно и тук. Има една огромна част от хората, които никога не са работили в България. 400-500 000 души минимум по принцип отказват да работят или живеят на гърба на държавата, или на родителите си. Това при нас е много остър въпрос, поради ситуацията на пазара на труда, докато във Франция е малко по-различно и не е точно така. Но те също са възмутени, защото там има огромна широка програма за общински жилища или изобщо за така наречените социални жилища. Има програма за всъщност, така наречените работещи бедни. Ако си в тази класация, ти можеш да получаваш двойно повече пари от държавата, отколкото реално получаваш. И всъщност се получават много измами. Така че, винаги когато някой почне да се прави на прекалено социален и да насочва парите към едни много широки групи, се получава този ефект“, коментира Любомир Дацов.
„Казва се чек за ваканция. Всъщност това е една придобивка, която ти плащаш за твоята ваканция, но част от парите се плащат или от фирмата, която може да е частна, при която ти работиш, или ако е държавна, се плаща от държавата. Това всъщност е допълнителна придобивка, тъй като Франция е една от страните, в които има най-много училищни ваканции“, казва Мина Игнатова.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)