Заводите ни за стомана залагат на поръчки от военната индустрия

Не само родната металургия, но и европейските производители на стомана очакват институции в ЕС да осигурят предимство в доставките към компаниите от отбранителната индустрия, където са планирани масови инвестиции, обясни Рангелов.

Според Рангелов квотите за внос на стомана от трети страни трябва да бъдат премахнати, а Еврокомисията да намери друг начин да защити европейското производство от дъмпингов внос.

Проблем за родната цветна металургия обаче би се появил, ако утре Европа бъде залята с мед и медни изделия. България е един от големите производители на първична мед в ЕС, при това при спазването на най-строги еконорми.

Българската металургия се е насочила към нов пазар - да снабдява с метали бурно развиващата се отбранителна индустрия у нас, в която предстои да се инвестират огромни средства в нови производства.

"От известно време водим разговори с Министерството на икономиката и индустрията и производители от отбранителната индустрия, търсейки възможност да продаваме продукцията си", заяви пред Блумбърг тв инж. Никола Рангелов, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия.

Той обясни, че предприятията от черната металургия имат капацитет да произвеждат всички видове стоманени сплави за нуждите на военните ни заводи. "Подобно сътрудничество ще осигури не само пазар на българските металургични предприятия, но и автономия и независимост на отбранителната индустрия от външни пазари -  нещо много важно в условия на търговската война между САЩ и Китай, в която Европа неизбежно е въвлечена", посочи Рангелов. Той подчерта, че в тази търговска война има голям риск от внезапна поява на недостиг на метали, затова ако военните заводи се ориентират към българското металургично производство, те ще бъдат по-защитени от кризи със суровината.

Спад от 10-15%, а в някои компании и 30%, отчита черната металургия у нас през последните години, отчитат от асоциацията. Една от причините е нелоялният внос от страни извън ЕС, с който се заобикалят тарифните ограничения като годишни квоти. "Внасят се метални изделия под друг митнически код, а не този, за който има квота. Например бетонно желязо, което се използва в строителството, влиза у нас като инструментална стомана", посочи Никола Рангелов. От този нелоялен внос най-много страдат двата големи производителя на бетонно желязо "Стомана индъстри" и "Промет". От БАМИ са водили редица разговори с Министерство на икономиката за стопиране на нелоялния внос, но срещат само обещания.

Вече се наблюдават ефектите от митата върху металите, въведи от администрацията на Доналд Тръмп, посочиха от БАМИ. Канадски алуминий, първоначално насочен за САЩ, залива Европа. Засега количествата все още не са толкова големи, че да застрашат производителите от Европа.

“Специално за България няма проблем, защото у нас няма производство на първичен алуминий - заводът "Алкомет" в Шумен произвежда алуминиеви изделия от заготовки, които си осигурява от внос, така че може даже да има положителен ефект от канадския алуминий”, обясни Рангелов.