Румяна Коларова посочи Илияна Йотова като силен кандидат за президент от лявото политическо пространство

Вот на недоверие и напрежение в коалицията

Обществени и политически противоречия и пореден вот на недоверие към правителството. Дали подобен политически ход може да се тълкува като подготовка за предстоящите президентски избори? Темата коментира в предаването „Денят на живо с Наделина Анева” политологът проф. Румяна Коларова. Коларова определи коментарите на политическите сили за общи кандидатури за президентския вот като грешка.

„Все още сме твърде далеч от изборите, още от сега да се повдига въпроса за общи кандидатури – да се посочват имена и кандидатури преди пролетта на следващата година е много груба грешка”, каза Коларова. Тя посочи, че подходящ прозорец за обсъжданията би бил едва във времето около април 2026 година. Като причина за това политологът посочи промените в политическия пейзаж и постоянно променящите се нужди на обществото.

„В момента големият въпрос е дали ”Величие” и МЕЧ ще подкрепят този вот и какво ще последва в обществото от токова противопоставяне”, каза тя.

„Могат да се появят конфликти, но е ясно и друго – силни кандидати има и в ляво, и в дясно. Например Илияна Йотова за левите – но тук идва и въпроса дали ще успее да спечели подкрепа на група като „Възраждане” от гледна точка на проевропейските позиции”, каза още проф. Коларова.

Терминът „завладяна държава” по дефиниция е редно да се използва в страни, в които няма реално разгръщане на демокрацията, допълни Коларова. По думите ѝ, чрез подобно определение е възможно да бъде и обвинена властта във форма на авторитаризъм.

„Важно е да разберем дали с конфликта, който в момента назрява, ПП-ДБ ще успеят да излязат отвъд своя електорат. Избирателите на ПП-ДБ знаем, че са изключително политически активни, правят силен и осъзнат избор”, каза още Коларова и изрази позиция, че наличните мотиви в предстоящия този вот са на базата на проверка събитията в политическия ни живот.

„За съжаление, с поляризацията която виждаме, доста пъти събитията се интерпретират и се виждат черно-бели. Преди време, по времето на кабинета на Кирил Петков, не беше ли завладяна държавата, когато собственикът на най-голямата и куриерска служба стана министър на траспорта и започна да управлява транспорта съобразно своя търговски интерес – нали олигарсите са тези , които владеят държавата?! Това не е ли завладяна държава? Обаче тогава кой го постави като въпрос? В този смисъл можем да кажем, че не всичко е черно-бяло и трябва внимателно да се интерпретира изразът „завладяна държава””, каза още политологът и допълни, че макар и мащабни, последните протестни действия у нас вероятно няма да бъдат достатъчни, за да привлекат нови обществени симпатизанти.