Румяна Коларова посочи Илияна Йотова като силен кандидат за президент от лявото политическо пространство

Обществени и политически противоречия и пореден вот на недоверие към правителството. Дали подобен политически ход може да се тълкува като подготовка за предстоящите президентски избори? Темата коментира в предаването „Денят на живо с Наделина Анева” политологът проф. Румяна Коларова. Коларова определи коментарите на политическите сили за общи кандидатури за президентския вот като грешка.

Вот на недоверие и напрежение в коалицията

„Все още сме твърде далеч от изборите, още от сега да се повдига въпроса за общи кандидатури – да се посочват имена и кандидатури преди пролетта на следващата година е много груба грешка”, каза Коларова. Тя посочи, че подходящ прозорец за обсъжданията би бил едва във времето около април 2026 година. Като причина за това политологът посочи промените в политическия пейзаж и постоянно променящите се нужди на обществото.

„В момента големият въпрос е дали ”Величие” и МЕЧ ще подкрепят този вот и какво ще последва в обществото от токова противопоставяне”, каза тя.

„Могат да се появят конфликти, но е ясно и друго – силни кандидати има и в ляво, и в дясно. Например Илияна Йотова за левите – но тук идва и въпроса дали ще успее да спечели подкрепа на група като „Възраждане” от гледна точка на проевропейските позиции”, каза още проф. Коларова.

Терминът „завладяна държава” по дефиниция е редно да се използва в страни, в които няма реално разгръщане на демокрацията, допълни Коларова. По думите ѝ, чрез подобно определение е възможно да бъде и обвинена властта във форма на авторитаризъм.

„Важно е да разберем дали с конфликта, който в момента назрява, ПП-ДБ ще успеят да излязат отвъд своя електорат. Избирателите на ПП-ДБ знаем, че са изключително политически активни, правят силен и осъзнат избор”, каза още Коларова и изрази позиция, че наличните мотиви в предстоящия този вот са на базата на проверка събитията в политическия ни живот.

„За съжаление, с поляризацията която виждаме, доста пъти събитията се интерпретират и се виждат черно-бели. Преди време, по времето на кабинета на Кирил Петков, не беше ли завладяна държавата, когато собственикът на най-голямата и куриерска служба стана министър на траспорта и започна да управлява транспорта съобразно своя търговски интерес – нали олигарсите са тези , които владеят държавата?! Това не е ли завладяна държава? Обаче тогава кой го постави като въпрос? В този смисъл можем да кажем, че не всичко е черно-бяло и трябва внимателно да се интерпретира изразът „завладяна държава””, каза още политологът и допълни, че макар и мащабни, последните протестни действия у нас вероятно няма да бъдат достатъчни, за да привлекат нови обществени симпатизанти.