Заплатите в университетите са между 2100 и 5200 лв.

Прогнози

Групи

В група 4 попадат 4 университета в областта на аграрните науки и ветеринарната медицина - Тракийският университет е първи, следват Лесотехническият, Аграрният университет в Пловдив и Русенският университет.

В група 5 са 6 държави висши училища в областта на здравеопазването и спорта - тук МУ-София традиционно е на водещото първо място, следват МУ-Варна, МУ-Пловдив, НСА, Тракийският университет, а на последна позиция за 2024 г. е МУ-Плевен.

Между 2146 лв. и 5198 лв. варират заплатите в държавните висши училища. Това показва анализ на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ, представен по време на национална среща на социалните партньори от висшето образование и науката.

Работните заплати за академичния състав са в зависимост от заплатата за най-ниската длъжност на асистент, която за 2024 г. е 2516 лв. Те се изчисляват като 180% от средната заплата за страната, или за 2024 г. те са средно 3777 лв., а за всички работещи в държавни университети 2832 лв., като варират от 5198 лв. (МУ-София) до 2146 лв. (Висше училище по телекомуникации и пощи), показват данните на синдиката. Според НСИ средната работна заплата в България за 2024 г. е 2413 лв. По данни на МОН от подадените отчети на ректорите към декември 2024 г. под това ниво са само 4 държавни университета - УниБИТ (2378 лв.), Русенския университет (2292 лв.), Минногеоложкия университет (2147 лв.) и Висшето училище по телекомуникации и пощи (2146 лв.).

От синдиката настояват МОН да упражни контрол по отношение на държавната субсидия за заплати заради големите разлики в заплащането на преподавателите. "Държавата даде тези средства, които на 100% трябва да отидат само за увеличение на работните заплати. Тези, които са в ниския регистър на изпълнение и целеполагане на държавната субсидия, просто игнорират синдикатите и си харчат парите, както желаят. Но това носи негативи за тях, защото имаме 3 висши училища, които са със заплата под средната брутна работна заплата за страната. В закона ясно пише, че заплатата на преподавателите трябва да е 180% от средната работна заплата за страната. Не може едно висше училище да увеличи с над 1000 лв. средната си брутна работна заплата, а друго - само със 145 лв. - това е недопустимо и неприемливо", категорична бе пред БНР проф. Лиляна Вълчева, председател на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ.

218 млн. лв. допълнителни средства за заплати, стипендии и издръжка на обучението са нужни в Бюджет 2026 г. за държавните висши училища, показват изчисленията на КНСБ. 141 млн. лв. от тях са за заплати, 35 млн. лв. за издръжка на учебния процес и 42 млн. лв. за социално-битови дейности на студенти и докторанти.

Изчисленията на синдиката са базирани на минимална работна заплата от 1213 лв. (и средна работна заплата от 2650 лв. към трето тримесечие на 2025 г.). Стипендиите на докторантите следва да са 150% от минималната работна заплата, или 1820 лв., смятат оттам. Средната брутна работна заплата за академичния състав следва да е 180% от средната за страната, което за 2026 г. е 4770 лв. Началната заплата за асистент пък трябва да е 125% от средната за страната, или не по-малко от 3130 лв.

От КНСБ представят анализ на разпределението на 192 млн. лв., целево предоставени на държавните висши училища за 2024 г., за нивата на средна брутна работна заплата и броя работещи на основен трудов договор. Според тях държавните университети са разделени в 6 групи.

В първа група са 8 университета от областта на педагогическите, хуманитарните и природните науки, математиката и информатиката, като по средства за заплати Пловдивският университет е първи, Софийският университет е на второ място, а на трета позиция вече е Шуменският университет. Останалите в групата са Великотърновският университет, Тракийският университет, Бургаският държавен университет, Югозападният университет, а на последно място е Русенският университет.

В група две, обучаващи предимно в областта на социалните, стопанските и правните науки, са 11 държавни висши училища. По средна заплата отново Пловдивският университет е на първа позиция, на втора е СУ, следват УНСС, Икономическият университет-Варна, Шуменският университет, Великотърновският университет, Тракийският, ЮЗУ, Стопанската академия, Университетът по хранителни технологии и Русенският университет.

В група 3 са 11 университета от областта на техническите науки и по средна заплата системно ТУ-София е на първа позиция, втората е за ТУ-Варна, а на трето място вече е УАСГ, следвани от ТУ-Габрово, Химикотехнологичният университет, Бургаският държавен университет, Висшето транспортно училище "Т. Каблешков", Университетът по хранителни технологии, Русенският университет, а на последните места са Минногеоложкият университет и Висшето училище по телекомуникации и пощи.

В група 6 са четири държавни университета, обучаващи предимно в областта на изкуствата - първата позиция е за Националната музикална академия, а втората за Академията по музикално и танцово изкуство. Следват НАТФИЗ и на последна позиция за 2024 г. е Националната художествена академия.

"От изследваните данни е видно, че с най-добри показатели са държавни висши училища, програмно ориентирани с последователно и целеполагащо финансиране, с добро управление и добри практики, с отличен социален диалог и сътрудничество с национално представителните синдикати, които не само изискват високи заплати, но и подпомагат финансирането на системата на висшето образование и науката", посочва Лиляна Вълчева, председател на ВОН-КНСБ.