Очакват ни екстремни бури с разрушителен ефект

Според климатолози, ако тенденцията на затопляне и влага продължи, такива явления ще зачестяват и ще стават все по-силни. Индикация за опасни предстоящи бедствия е съвпадението на природни стихии.

Само в изминалата седмица в различни части на страната се наблюдаваха нетипични за България природни стихии. Краткотраен бурен вятър, наричан “пясъчен дявол” стресна плажуващи в Слънчев бряг в края на август. Ден след това в Синеморец синоптици от НИМХ заснеха водно торнадо. В социалните мрежи се появиха и кадри на гъста водна мъгла в слънчево време в Созопол. Преди два дни необичайно силен смерч мина през Кюстендил и региона и изкорени вековни дървета, като нанесе сериозни щети на инфраструктурата и потроши автомобили. Критична бе и ситуацията в Благоевградско. Едновременно дъжд от градушка се изля в Медвенския Балкан над Котел.

“С други думи - няма да имаме тропически циклони, но ще имаме локални екстремни бури с разрушителен ефект”, заяви пред “Труд news” експертът по природни бедствия Атанас Кръстанов. Според него трябва да очакваме увеличаване на честотата на екстремните явления: “Повече поройни валежи, по-чести бури и продължителни периоди на суша”, предупреди специалистът. Той цитира прогнозите на IPCC (Междуправителствена експертна група по изменение на климата) за региона на България, които показват, че средната температура у нас ще се покачи с поне 2-3°C, което ще промени сезонността: по-дълги и горещи лета, по-кратки и нестабилни зими. Това ще засегне водните ресурси и ще увеличи риска от бедствия”, категоричен бе Кръстанов.

Интензивните бури и опустошителни смерчове, както и водни торнадо по Черноморието в последните дни са индикация за предстоящи опасни климатични аномалии. Към това сочи и Шестия оценъчен доклад на IPCC, според чиито данни едновременна и/или последователна проява на сходни или различни по тип екстремни метеорологични явления представлява съставни събития. Те често могат да окажат по-силно въздействие върху обществото и екосистемите, отколкото индивидуални екстремни събития. Например засушаване в комбинация с гореща вълна би увеличило риска от пожари и щети за земеделието. Според панела е възможно в бъдеще да се наблюдават безпрецедентни съставни събития - такива, които преди не са се наблюдавали над даден район, се казва в доклада.

“Като цяло, съставните събития се променят, чрез промяна на средните условия при едно от тях, например по-горещи сухи периоди, чрез усилване на “екстремността” им (например повече дни на горещо, и сухо време) и чрез увеличаване на зависимостта между 2 вида явления като горещо време и суша, което означава по-контрастно време през годината”, обобщи метеорологът Николай Петров. В своя статия за научния портал “Климатека” той казва: “В много случаи тези екстремни събития и свързаните с тях опасности могат да надхвърлят възможността на природата и обществата да се справят с тях, което от своя страна води до обществени или екологични последици и по-голям риск за възникване на бедствия”, казва метеорологът. Той обясни т. нар., че съставни събития имат директно въздействие върху измръзване на овошки и загуба на реколта, на което сме свидетели тази година.

“Има повод за притеснение, защото комбинацията от последните природни явления в рамките на няколко седмици показва рязко увеличаване на климатичната нестабилност у нас”, добави експертът по природни бедствия Атанас Кръстанов. Той добави, че Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) вече отчита, че в България броят на опасните метеорологични събития се е удвоил през последните 30 години. “Явления като градушка “като сняг” в Котленския Балкан или поройните наводнения в Китен са резултат от по-топли и по-влажни въздушни маси, които създават условия за бързи и разрушителни бури.