България е на второто място в ЕС по дял на застрашените от бедност

Сред хората, които не са изложени на риск от бедност, делът на населението, което не може да си позволи питателна храна, е 6,4 на сто през 2024 г.

Делът на хората, застрашени от бедност, които не могат да си осигурят адекватна прехрана, е най-висок в Словакия (39,8 на сто), следвана от България (37,7 на сто) и Унгария (37,3 на сто).

Както през 2023 г., така и миналата година страната ни не е на последно място по този показател. През 2023 г. България бе на трето място (40,2 на сто).

През 2007 г., когато страната ни влезе в ЕС, българите с най-ниски доходи, които не са могли да си позволят адекватна прехрана, е бил 88,5 на сто, сочи справка в базата данни на Евростат.

Най-нисък дял на населението, застрашено от бедност, което не може да си осигури питателна храна, е регистриран в Кипър (3,5 на сто), следван от Ирландия и Португалия (по 5,1 на сто и за двете).

Най-малка разлика между общото население и населението в риск от бедност по отношение на осигуряването на питателна храна отчита Кипър - 2,3 процентни пункта, Португалия – 2,6 пр. п., и Ирландия - 3,3 пр. п.

През 2024 г. у нас адвектна храна не са могли да си позволят 18,7 на сто от общото население, с което България отчита най-голям дял сред страните в ЕС за първи път от три години, показва справа в базата данни на Евростат.

През 2024 г. 8,5 на сто от населението на ЕС не е било в състояние да си позволи храна, съдържаща месо, риба или вегетариански еквивалент, всеки втори ден, което е с 1 процентен пункт (пр. п.) по-малко в сравнение с 2023 г. (9,5 на сто), сочат публикувани днес данни на Евростат.

Сред хората, застрашени от бедност (тези, получаващи по-малко от 60 на сто от средния разполагаем доход в дадена страна), делът на населението, което не може да си позволи питателна храна, е 19,4 на сто в ЕС или с 2,9 процентни пункта по-малко спрямо 2023 г. (22,3 на сто).

В ЕС разликата между общото население и населението в риск от бедност по отношение на осигуряването на адекватна храна е 10,9 процентни пункта. На национално ниво Гърция отчита най-голяма разлика от 23,3 процентни пункта, следвана от Словакия - 22,7 пр. п., и Унгария - 21,8 пр. п. България е четвърта по този показател с разлика от 19 пр.п.