Страхливият цар и истината, която пробива стените на затвора

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Явно нищо не плаши Кремъл повече от писател с достъп до интернет и съвест. Повече от танковете на НАТО. Повече от санкциите. Повече от колабиращата рубла. Явно екзистенциалната заплаха за империята на Путин е писател/журналист, който пише в изгнание, или дисидент, който драска редове сатира срещу Бащицата.

В края на този текст можете да прочетете едно отворено писмо (отпреди по-малко от 2 месеца) на руски дисиденти, написано от затвора; и адресирано до световните лидери.

…

Доказателствата за страха на Кремъл са навсякъде. От Пулицър‑овите есета на Владимир Кара‑Мурза, прекарани контрабандно извън затвора му, до Борис Акунин – най‑обичаният руски автор на криминални романи, вече обявен за „терорист“, защото критикува войната. Режимът, който избива деца, третира думите като оръжие. Защото за империя, построена изцяло върху лъжи, истината е най-смъртоносното оръжие.

Само преди няколко дни – на 22 август, британският Guardian го обобщи брилянтно: последните санкции на Кремъл срещу чуждестранни журналисти не са просто символични, а са признание. Статията се казва „Санкционирайки журналисти, Кремъл признава колко боли истината“ (By sanctioning journalists, the Kremlin admits how much the truth hurts). Когато едно правителство се страхува от писателите/журналистите си, значи фасадата вече се пука.

Но човечето в Кремъл не спира само до цензурата. В Русия свободната мисъл носи изгнание, присъда или тих опит за убийство.

Междувременно извън Русия битката продължава: в есета, документални филми, Telegram канали и т.н. Документалният филм на руско-американската режисьорка Юлия Локтев, My Undesirable Friends, проследява млади жени журналистки в Русия, заклеймени като „чуждестранни агенти“, само защото казват истината. Да гледаш как лавират между заплахи, цензура и очерняне е все едно си попаднал в лента за Съветския съюз. Но филмът е от 2024 г. , а това, което описва, спокойно може да си е и 2025 г. (и вероятно още много години напред).

Путин се е вкопчил в един и същ наръчник: Обяви критиците си за „екстремисти“ и наричай собствената си агресия „мироопазваща мисия“; пренаписвай историята; преструвай се, че нахлуването в Украйна е „освобождение“; преструвай се, че писателите в затвора са опасността, а не бомбите по цивилни, по жени и по деца.

До всеки Кара‑Мурза, който оцелява след опит за отравяне, има и по един Илдар Дадин – руснакът от татарски произход, затварян преди години заради мирни протести, по‑късно присъедини се към украинската съпротива и загинал на бойното поле. Дисидент, превърнал се в боец. До такава степен някои вече се чувстват притиснати в оная „федерация“.

Telegram групи разобличават пропагандата в реално време. Изгнаници като Сергей Лебедев настояват, че Русия първо трябва да се освободи от имперското си мислене, преди изобщо да говори за демокрация. Дори зад решетките Иля Яшин пише есета, толкова експлозивни, че преминават цензурата като контрабандни искри.

Това е, което Путин не може да удържи: идеи без граници, истини, които протичат през огнени стени, и истории, които карат държавните фалшиви истории да се разпадат като мокър картон.

Вчера пък разбрахме, че хакери са ударили телекомуникационните рестрикции в Русия и то по най-смешния/най-жестокия начин: заобикаляйки защитите на един куп телевизионни доставчици и пускайки тричасов видеозапис, в който се разказва за руската криза с горивата, недостига на вода в окупираните части на Донецка област, украинските атаки срещу петролни рафинерии и военните загуби на Русия.

„Твърди се, че най-малко 50 000 зрители в Москва и други руски региони са гледали записа, който е с продължителност над три часа.

Излъчването се е появило и в приложения през Apple Store, Google Play, Smart TV и други кабелни мрежи“.

…

Авторитарните режими умират два пъти: първо, когато загубят връзка с реалността, и после – когато хората престанат да вярват в лъжите им.

Да, Москва може и да забранява гласа на журналисти, да гони автори в изгнание и да трови критици. Може да препълва затворите с несъгласни и да ги клейми като „терористи“. Но колкото по-силна става репресията, толкова по-ясно е признанието: страх ги е.

Страх ги е от свободната мисъл. Страх ги е от сатирата. Страх ги е от историите, които не успяват да контролират и не успяват да фалшифицират.

Присъдата на историята винаги идва – рано или късно. Но никога не е мъглива или неясна. Можеш да гориш книги, можеш да заглушаваш писатели, можеш да тровиш журналисти. Но не можеш да убиеш изречението, което вече е написано.

Както написа Кара‑Мурза от затвора: „Всяка диктатура се страхува от историята, защото историята помни“.

А ето го и писмото, за което споменах в началото (препубликувано от Ройтерс):

…

„Открито писмо до световните лидери от задържани руски дисиденти

Ние, руски политически затворници, се обръщаме към всички международни лидери, които се вълнуват от страданията на хората, преследвани заради убежденията си.

В Русия днес понятието за справедливост и правосъдие не съществува; всеки, който дръзне да мисли критично, може да се окаже зад решетките.

Ограничителните закони, целящи да заглушат всяко несъгласие, се затягат последователно от 2012 г. От 2018 до 2022 г. бяха приети поне 50 репресивни закона, а след 24 февруари 2022 г. – още над 60.

Прекратявания на присъди (в оправдателни решения) при политически мотивирани дела в Русия практически няма. Жестокостта на наказанията расте; никого не изненадват 10-, 15‑ и 20‑годишни присъди. Държавната дума редовно настоява за въвеждане на смъртното наказание.

Шансовете за справедлив процес пред руските съдилища бяха малки и преди, а с отказа на Русия да изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човека от 2022 г. те практически изчезнаха.

Съвременните правозащитни институции в Русия са напълно заменени от структури, имитиращи защита на правата на човека. В резултат здравето и животът на затворниците са изложени на риск, наказанията стават още по-брутални, а често изобщо не се разследват или наказват злоупотребите. Политическите затворници са държани при по-строги условия и лишени от възможности за условно освобождаване и облекчен режим. Обичайна е практиката за стартиране на нови криминални дела по доноси от други затворници.

Въпреки всичко, не сме загубили гласа си, не сме изпаднали в забрава. Поддържаме гражданската си позиция, която смятаме за важна:

Призоваваме за незабавен обмен „всички срещу всички“ на военнопленници и цивилни между Русия и Украйна, включително украинските цивилни заложници.

Настояваме за незабавното и безусловно освобождаване на болните политически затворници, които умират в руските затвори.

Разчитаме на политици от различни държави да създадат условия за освобождаването на всички, преследвани в Русия по политически причини.

Призоваваме медиите в различните държави да не мълчат, а да отразяват активността на руските граждани, които продължават да рискуват живота си в борба за свобода и демокрация.

Молим политиците от демократичните държави да подкрепят борбата на руснаците и да приемат резолюции от името на парламентите си и политическите си партии.

Само заедно можем да приближим времето на свобода и мир.

Подписали:

Алексей Горинов, Анна Архипова, Владимир Домнин, Борис Кагарлицки, Дария Козирева, Дмитрий Пчелинцев, Андрей Трофимов, Иля Шакурский, Александър Шестун, Артьом Камардин, Азат Мифтахов“.