Кабарета, политически карикатури, провокативни пиеси – всички са били зачеркнати, защото са се подигравали на властта. През 2025 г. сатирата не само оцелява, ами е едно от последните ефективни средства за защита (Господ да ни е на помощ!).
Защото South Park не се страхува да каже това, което всички останали заобикалят: тръмпизмът не е идеология, а е култ. Култ, воден от оранжево бебе, човек, който твърди – напълно сериозно и си вярва – че е „спрял шест войни“ (после станаха „седем“).
Все още търсим кои са тия „шест“ или „седем“. Работната хипотеза включва Войната от 1812 г., Пелопонеската война и въстанието на Люк Скайуокър. За Троянската още се чудим…
Но проблемът е, че колкото и остра да е една карикатура, сатира, филмче, те нямат власт да спират злоупотребите с власт.
NBC и ABC са атакувани, защото го критикуват. Стив Колбер се прости с поста си, защото го осмиваше.
Музеят Смитсониън и библиотеките са атакувани, защото показват изкуство или история, която обижда култа към Оранжевия и неговите идеи и идеали (много лошо били показвали робството, вместо да се съсредоточали да показват колко била велика американската история).
Украйна пък тихомълком се оказа изоставена, а хвалбите към Путин се харчат по-добре по Fox, отколкото истината за Киев.
Това е класическа пропагандна хватка: заливай фен-базата с фалшиви победи („Спрях шест войни!“), докато унищожаваш институциите (медиите например), които могат да те опровергаят. Така никой няма да се сети да пита: нали щеше да спреш войната в Украйна за един ден, бе ка**т?!
NBC ще замлъкне, библиотеките и музеите ще клекнат, сатирата ще бъде заглушена чрез съдилища и „морални комисии“… какво ще остане тогава, че да оспори наратива на новата секта?
Всичко това се случва „по правилата“. САЩ все още си държат на Избирателната колегия – архаична конструкция, проектирана във времена, когато притежаването на хора е било законно.
През 2020 г. Тръмп загуби популярния вот с милиони, но почти спечели изборите.
През 2024 г. се върна в Белия дом по същата схема. 2000 година Буш-младши спечели така – губейки популярния вот.
Но защо да се поправя система, която е толкова удобна за манипулиране? Счупените демокрации се превземат лесно.
Атаката срещу медиите. Подигравките с независимите съдилища. Дискредитирането на академичните среди. Заглушаването на сатирата. Това не е ново. Това е същият наръчник, измислен в Европа през ХХ век, претоплен и сервиран с кетчуп отгоре.