Кая Калас: Предложенията за отстъпване на украински земи са капан на Путин

Калас, която е включена в „списъка за издирване“ на Кремъл, говори подробно и за „надеждни и стабилни“ гаранции за сигурност за Украйна. Тя призна, че на този етап от преговорите няма много „конкретни стъпки“ за създаване на възпираща сила.

Тя заяви, че държавите членки от „коалицията на желаещите“ трябва да определят с какво точно могат да допринесат и че все още не е ясно в какво качество ще действат тези сили.

Той също така оказа натиск върху западните съюзници, като заяви, че Украйна би искала „да има яснота относно архитектурата на гаранциите за сигурност в рамките на седем до десет дни“.

„Трябва да разберем коя държава какво ще бъде готова да направи във всеки конкретен момент“, добави той.

Зеленски разкритикува масираната въздушна атака на Русия в ранните часове на четвъртък, като заяви, че тя се държи така, сякаш няма глобални усилия за спиране на войната.

Единадесет различни населени места в Украйна бяха ударени, като най-малко един човек загина, а повече от дузина бяха ранени в западния град Лвов, близо до полската граница.

Редица европейски лидери по-рано подкрепиха позициите на ЕС и Украйна относно нежеланието на Путин да се ангажира с мирно споразумение.

Финландският президент Александер Стуб заяви, че на Путин „рядко може да се вярва“ и че е скептичен относно евентуалното му съгласие за двустранна среща със Зеленски.

И двамата лидери присъстваха на мирните преговори в Белия дом в понеделник.

Зеленски заяви, че е готов да се срещне с Путин „във всякакъв формат“, но в четвъртък каза пред репортери, че все още няма знак от Москва, че „наистина възнамеряват да се включат в съществени преговори“.

Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предупреди да не се оказва натиск върху Украйна да се откаже от територии в полза на Русия като част от бъдещо мирно споразумение. В интервю за Би Би Си Кая Калас заяви, че допускането Русия да запази украински територии е „капан, в който Путин иска да влезем“.

Регионът Донбас в Източна Украйна отдавна е обект на руски претенции, като военната агресия през последното десетилетие принуди 1,5 милиона украинци да напуснат домовете си. Украйна последователно отхвърля отстъпването на Донбас на Кремъл в замяна на мир, въпреки че Тръмп подчерта необходимостта от „размяна на територии“.

Лидери от ключови страни в ЕС, включително Франция, Германия, Италия и Финландия, се присъединиха към украинския президент Володимир Зеленски за разговори в Белия дом миналата седмица, дни след като Тръмп беше домакин на руския президент Владимир Путин във военна база в Аляска.

Относно срещата на върха в Аляска, Калас заяви, че Путин е получил „всичко, което е искал“, и това ще се отрази на интереса му да преговаря за мирно споразумение: „Той получи такова посрещане и искаше да не се въвеждат санкции, което също постигна.“

Междувременно в четвъртък Тръмп определи двуседмичен срок за оценка на мирните преговори между Русия и Украйна. „Бих казал, че до две седмици ще знаем накъде отиват нещата“, каза той в телефонно интервю с Тод Старнс, водещ в дясната медия „Нюзмакс“. „След това може би ще трябва да поемем по друг път“, добави Тръмп.

Зеленски обаче изрази съмнение, че Путин ще покаже готовност за среща с него. В коментари, разпространени до репортери в четвъртък и цитирани от агенция Франс прес, Зеленски обвини Русия, че избягва „необходимостта“ от провеждане на среща между лидерите на двете страни: „Настоящите сигнали от Русия, честно казано, са неприлични. Те се опитват да избегнат необходимостта от среща. Не искат да сложат край на тази война.“

Френският президент Еманюел Макрон нарече руския лидер „хищник и чудовище на прага ни“ и изрази „най-голямо съмнение“, че той би бил готов да работи за мир.