Колко войни всъщност е приключил Тръмп?

__________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Журналистът Дан Радър го каза най-добре вчера:

„Тръмп се опитва да открадне гласовете на американците. Вижте какво прави това за демократите: най-накрая ги обединява“.

По втората част от изказването съм леко скептичен – предстои да видим дали и колко обединява; и най-важното – какво ще последва от това обединяване. Но това е друга тема. Да се върнем на основното засега.

Новата мания на Доналд Тръмп (човек, осъден по 34 обвинения) е да краде гласовете на американците, за да циментира властта на Националсоциалис… Републиканската, исках да кажа, на Републиканската партия в САЩ.

Има нещо, което мнозина не знаят; в САЩ гласовете не се броят така „един човек = един глас“. Там се гласува за представители на щат/район, а различните щати/райони после гласуват с различна бройка (имат различна тежест). И така се оказва, че някое зачукано местенце с 5000 гласували има 1:1 тежест в гласовете с друго място с 20 000. И така, на практика, 15 000 гласа все едно не са се случили.

Това е практика от времето на робството още и републиканците не желаят да я отменят.

„Избирателна колегия“ – така се казва прашната реликва от 1787 г., създадена уж да „балансира“ властта между щатите, а официално превърнала се в измама за демокрацията.

„Един човек, един глас“ е много сладко, като концепция, но това е това е за държави, които обичат да броят.

Последните двама републикански президенти (да, включително Тръмп) загубиха народния вот (т.нар. популярен вот… демек, процентите, бройката, сещате ли се?). Милиони повече американци гласуваха против тях, но благодарение на магическата математика на избирателната колегия получихме Буш през 2000 г. и Тръмп през 2016 г.

С прекрояването на картата на Тексас Тръмп си осигурява нови пет места в Конгреса. Прави го, защото може; и дори не се и крие – напротив, фука се с „мощта“ си, че може да прави каквото си иска.

Междувременно, в сюжетна линия, извадена сякаш от папката „Чужди проблеми“, Тръмп тихо превръща Украйна просто в бял шум, от който започва да се дистанцира.

Помните ли, когато външната политика на САЩ имаше, как да го кажем… политика? Сега е просто колаж от прищевки:

Един ден НАТО е „остаряло“. На следващия Тръмп се прави на най-големия приятел на Киев. И после изведнъж завой към мир с Русия и червени килимчета за диктатора Путин, притискане на Зеленски да подари територии на касапина… И всички просто се чудят утре в какво настроение ще бъде и какво ще му хрумне.

Тази хаотична стратегия не просто отслабва авторитета на САЩ; тя казва на целия свят, че защитата на демокрацията е по избор и според настроението на Оранжевия.

Леко да сменим темата. Защото сред целия този хаос за малко да забравим, че Тръмп реши да се самокоронова и с още нещо (в преследването си на поредната манийка – Нобеловата награда): „Аз сложих край на шест войни“.

Джейк Хортън и Ник Бийк от БиБиСи написаха просторно изследване за това колко войни ВСЪЩНОСТ е спрял Тръмп. Да се опитаме да го обобщим, но ако все пак ви се чете оригинала в пълния му вид – казва се How many wars has President Trump really ended? и се намира на сайта на БиБиСи.

На 18 август, говорейки в Белия дом, той заяви: „Приключих шест войни… и постигнах всички тези споразумения, без дори да използвам думата „примирие““. (Малка скоба тук: истината е, че всъщност използваше думата „примирие“ (ceasefire) многократно, но като цяло не става ясно що за странно фукане изобщо е изказването му, че не е използвал думата… сигурно е нещо като „толкова естествено ми се получава“ или „толкова ми е лесно, направих го с ръцете за гърба“… кой го знае?).

А ден по-късно броят вече беше „седем“. Администрацията му настоява, че е „крайно време“ Тръмп да получи Нобеловата награда за мир. BBC Verify обаче разгледа подробно „войните“, които Тръмп твърди, че е спрял; и резултатите са, меко казано, спорни.

1. Израел и Иран

На 13 юни 2025 г. Израел атакува цели в Иран, което предизвика 12-дневен конфликт.

Тръмп твърди, че е посредничил за края му и публикува в Truth Social:

„Официално, Иран ще започне ПРИМИРИЕТО… след 24 часа Светът ще почете КРАЯ НА 12-ДНЕВНАТА ВОЙНА“.

Иран обаче обяви „решителна победа“ и дори не спомена примирие. Експерти смятат, че постигнатото е де факто прекратяване на огъня, но без траен мир или решение за ядрената програма на Техеран.

2. Пакистан и Индия

В май напрежението в Кашмир ескалира в четиридневни сблъсъци. Тръмп обяви „ПЪЛНО И НЕЗАБАВНО ПРИМИРИЕ“ след „дълга нощ на разговори, водени от САЩ“.

Пакистан благодари и дори предложи Тръмп за Нобелова награда. Индия обаче омаловажи ролята на Вашингтон: преговорите били проведени директно между Делхи и Исламабад.

Важна бележка: Пакистан е сред страните, които се опитват да спечелят благоговението на Тръмп, което лесно може да обясни номинацията.

3. Руанда и Демократична република Конго

През юни във Вашингтон е подписано мирно споразумение за прекратяване на дългогодишния конфликт, свързан с бунтовническата група M23.

Оттогава насам обаче обвиненията за нарушения на примирието не спират, а през юли M23 избива най-малко 140 души в източно Конго. Според експертите примирието е „чупливо“ и конфликтът далеч не е приключил.

4. Тайланд и Камбоджа

През юли избухват кратки гранични боеве. Тръмп заплашва, че ще спре преговорите за митата върху вноса, ако двете страни не се споразумеят.

След няколко дни се подписва „незабавно и безусловно примирие“, но не благодарение на Белия дом, а на Малайзия, която води основните преговори.

5. Армения и Азербайджан

На 8 август в Овалния кабинет се подписва мирно споразумение. Лидерите на двете страни хвалят усилията на Тръмп и го предлагат за Нобелова награда. Тук също трябва да се отбележи, че става дума за пакистанския сценарий – нуждата от благоразположение ражда коленопреклонност и предложение за Нобел.

Експертите напомнят, че страните са били готови да се споразумеят още през март, когато обявиха готовност да приключат конфликта за Нагорни Карабах.

6. Египет и Етиопия

Няма война, която да „приключва“. Става дума за спор за водите на Нил и изграждането на гигантската етиопска ВЕЦ.

След 12 години разногласия, на 29 юни Египет съобщава, че разговорите са в застой. Тръмп заявява:

„Ако бях Египет, бих искал водата в Нил.“

Етиопия обаче реагира остро, обвинявайки го, че изостря напрежението. До момента няма постигнато споразумение. Но Тръмп си го приписва.

7. Сърбия и Косово

На 27 юни Тръмп заявява, че е предотвратил „голяма война“ между тях:

„Казах им: ако воювате, няма търговия със САЩ. Те казаха: може би няма да воюваме“.

Истината е, че в момента няма активни бойни действия, а последното „споразумение“ между двете страни е от 2020 г. и касае икономическа нормализация, не мир.

Една (Армения–Азербайджан) му носи частично признание.

Три (Израел–Иран, Руанда–ДР Конго, Пакистан–Индия) остават нестабилни.

Две (Египет–Етиопия, Сърбия–Косово) изобщо не са войни.

Една (Тайланд–Камбоджа) е разрешена най-вече от трета страна.

Независими анализатори отбелязват, че Тръмп често бърка прекратяването на огъня с окончателно решаване на конфликтите. На практика, повечето напрежения остават нерешени и могат да избухнат отново.

Тръмп представя себе си като „миротворец“ и „човекът, който приключва войни“. Реалността е далеч по-сложна:

Много от „успехите“ му са временни и несигурни. В някои случаи той няма реален принос. В други – участва, но траен мир липсва.

Въпреки това, Белият дом продължава да настоява за Нобелова награда, докато светът наблюдава дали тези „примирия“ ще издържат или ще се превърнат в поредната илюзия за мир.

А най-голямата и важна война, която обеща да прекрати за един ден – тази в Украйна – дори не е близо до приключване; а единственото, което Тръмп реално направи, беше да постеле червено килимче на Путин и да накара американските войници да коленичат пред него.