Съветът за електронни медии проведе мониторинг на пет български медии, относно излъченото от тях съдържание за войната Израел - Иран от 13 до 28 юни. В този период екип на СЕМ е мониторирал и анализирал съдържанието на БНТ 1, „Хоризонт“, Би Ти Ви, Нова телевизия и „Дарик“ радио, съобщиха на заседанието днес членовете на Съвета.
„Мониторингът показва, че наистина са се опитали и са успели, опитали се да намерят българи и кореспонденти, които са от мястото на събитието. Да, не и от двете точки в пълнота, но все пак има усилие“, коментира тя, цитирана от БТА.
Мониторингът се провежда по предложение на Къдринка Къдринова, член на СЕМ. „Генералният извод от това тематично наблюдение на разпространението на радио- и телевизионно съдържание по темата, е, че не се отчитат нарушения на закона за радиото и телевизията“, каза Зорница Гюрова, която представи доклада.
Мониторингът установява, че обществените доставчици БНР и БНТ осигуряват в национален ефир различни възгледи и позиции спрямо военния конфликт Израел - Иран. В новините се излъчват информации, свързани с двете страни на конфликта, в които се съдържат и записи на лидерите Бенямин Нетаняху и Али Хаменей, на представители на правителствата на двете страни и на обикновени граждани. В разпространите телевизионни материали се показват и драматични кадри с разрушения от Тел Авив и Техеран и естествените човешки реакции на живеещите там, които се страхуват за живота си, се посочва още в доклада на дирекция „Мониторинг и анализи“ на СЕМ.
В него се отбелязва, че аудиториите на БНР и БНТ са запознати с позициите на българската държава към военния конфликт в Близкия изток. Мониторингът констатира, че след като темата е отразена в новините на всички наблюдавани медии - обществени и търговски, в актуално-публицистичните предавания участват експерти и наблюдатели, които обясняват събитията и процесите в Близкия изток, а кръгът от български експерти не е голям, поради което едни и същи личности може да се видят и чуят в наблюдаваните програми.
В доклада се отбелязва, че към българските специалисти се присъединяват и чуждестранни авторитети, които коментират международните отношения. Повечето доставчици са потърсили и проекция на конфликта върху живеещите в Израел наши сънародници и по-малко от страна на Иран. Проследена е и евакуацията на български граждани от Близкия изток към България.
По думите на Къдринка Къдринова тези доклади са много важни, за да дадат картината на това къде имаме проблеми в обективното отразяване на много сложната геополитическа обстановка, в която живеем. „Всички виждаме, че за съжаление, войните няма лесно да спрат никъде по света и все още продължаваме да бъдем заложници на много противоречиви, сложни и непредсказуеми понякога интереси“, каза тя.
Според нея тази тема няма да бъде бързо и лесно изчерпана и СЕМ трябва да продължи да я следи. Тя предложи през есента да бъдат проведени дискусии. Къдринова отбеляза и че се наблюдава дефицит на добре подготвени журналисти международници във водещи медии, които да могат компетентно да отразяват такива конфликти.
Габриела Наплатанова, член на СЕМ, подчерта, че големите електронни медии в този случай действаха в режим на извънредност и мобилизираха всичките си ресурси по отношение на източници на информация, технологични възможности за пряко излъчване на картина, живи връзки, интервюта с хора, които са пряко засегнати от извънредната ситуация, анализатори, международни реакции с проекцията на събитията, които се разгърнаха изключително интензивно. По думите й подобни събития показват в най-висока степен подготовката, експертизата и възможността на всяка редакция да предложи обективен и всеобхватен анализ на събитията, за да ориентира българската аудитория във възможните последствия за България като европейска държава, но и на българските граждани по света, които са или могат да бъдат пряко засегнати от събитията.
„Според мен е въпрос на висок професионализъм да се осигури максимално представителство на гледните точки, както на хората, които на място са засегнати от събитията, така и на вземащите решения политици и държавници. Това може да бъде постигнато само с подготвени журналисти, както отбеляза и госпожа Къдринова - с голям опит, и то на мястото на събитието“, каза тя. Наплатанова посочи, че при невъзможност медиите да изпратят екипи, алтернативно това може да се постигне с помощта на партньорски новинарски организации от региона на военните действия по силата на споразумение за обмен на така наречените трасета с видео излъчване на живо на сурови материали или на подготвени монтирани материали със звук и картина. Тя подчерта, че и изпращането на екипи, и използването на видеообмен, е скъпо, изисква мобилизиране на технологичен ресурс, а все по-рядко в такива зони се изпращат европейски журналисти още от периода на възхода на така наречената "Ислямска държава" (ИДИЛ, ДАЕШ). Наплатанова подчерта, че използването на видеосъдържание от местни контрагенти създава трудност в определянето на автентичността и достоверността на аудио-визуалното съдържание, което достига до големите медии.
Пролет Велкова отбеляза, че е важно да се открои основният извод от този доклад - усилие, при това резултатно, успешно усилие от наблюдаваните медии да търсят обективно и балансирано представяне на този конфликт. „Правят го и в голяма степен го постигат. Може би не е абсолютно, може би не е стопроцентово, но за мен в удовлетворителна степен, с оглед на това, че както вече стана дума, и както знаем, както го живеем всеки ден, конфликтите припламват на най-различни точки на земното кълбо и никак не е лесно на редакциите, на журналистите да успяват да покриват пълноценно, пълнокръвно всички тези актуални събития“, каза тя. По думите й отново виждаме липса на тематична специализация на журналисти, на репортери не само в областта на военното дело, а и във всяка една от другите области. „Сега този дефицит се усеща доста болезнено“, коментира Велкова.
Според нея липсата на специализирани военни кореспонденти и журналисти във военната област би могла да бъде компенсирана с усилие за малко по-голяма задълбоченост по отношение на контекста, който се дава на събитията. „Влиза новина в ефир, без тя да е уплътнена с някакъв контекста с някаква предварителна подготовка на аудиторията, която най-обичайно и най-вероятно не е наясно с картината. Това може да се компенсира и не изисква финансово усилие, изисква просто малко повече професионализъм и загриженост за информираността на аудиторията“, допълни Пролет Велкова.
Председателят на Съвета за електронни медии Симона Велева припомни, че още преди 2500 години Есхил е казал, че по време на война първата жертва, която пада, е истината. Тя също отбеляза, че по време на конфликт и събитие, което е част от по-голяма война или конфликт, българските медии трябва да могат да реагират достатъчно бързо, достатъчно адекватно и достатъчно проверено.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)