Защо Путин не е готов за среща със Зеленски и може би никога няма да бъде

В понеделник в Белия дом изглеждаше, че е постигнато широко съгласие за следващата стъпка – двустранна среща между руския президент Владимир Путин и украинския му колега Володимир Зеленски. Последва обаче руският отговор.

Единствената неизвестна за Русия в този момент е кого ще обвини Тръмп, когато това последно мирно усилие се провали, пише още Си Ен Ен.

„Беше обсъдена идеята, че би било уместно да се проучи възможността за повишаване на нивото на представителите на руската и украинската страна“, заяви помощникът на Кремъл Юрий Ушаков, информирайки репортери за разговора на американския президент Доналд Тръмп с Путин. В изявлението му не се споменаваше името на нито един от двамата лидери, нито имаше индикация, че „представителите“ могат да бъдат издигнати до най-високо ниво.

Руският външен министър Сергей Лавров възприе по-помирителен тон в интервю за държавна телевизия по-късно във вторник. „Ние не отказваме никакви форми на работа – нито двустранни, нито тристранни“, настоя той. Но добави: „Всички контакти с участието на висши служители трябва да бъдат подготвени с изключително внимание.“

На езика на Кремъл това означава, че те изобщо не са близо до съгласие за подобна среща. И това не бива да е изненада. Това е война, която Путин започна, като едностранно призна част от украинската територия (самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики) за независима. Той твърди, че Украйна е „неразделна част от собствената история, култура и духовно пространство на Русия“ и че отделянето ѝ от Русия е историческа грешка., пише в анализ Си Ен Ен.

Кремъл не само рутинно поставя под въпрос легитимността на украинския лидер, като се фокусира върху отлагането на изборите в Украйна, което е незаконно по силата на военното положение, но в последния си „мирен“ меморандум изисква Украйна да проведе избори преди подписването на окончателен мирен договор. Путин и други руски официални лица рядко назовават Зеленски по име, предпочитайки вместо това язвителния етикет „киевският режим“. И да не забравяме, че именно Зеленски пътува до Турция за първите преки разговори между двете страни в средата на май, само за да бъде посрещнат от делегация, изпратена от Путин и оглавявана от автор на учебници по история.

Татяна Становая, старши сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center и основател на R.Politik, твърди, че макар Путин да не смята срещата със Зеленски за критична във война, която за Русия е по-скоро конфронтация със Запада, отколкото с Украйна, той все пак би могъл да се съгласи на нея, ако смята, че ще бъде успешна.

„Ключовите искания трябва да са на масата и Зеленски трябва да е съгласен да говори за тях“, каза тя пред Си Ен Ен във вторник. Към момента Зеленски е отхвърлил тези ключови искания, които включват отказ от територии, които Украйна все още контролира. Но според нея Путин вижда в Тръмп ключа към промяната на тази позиция: „Тръмп се възприема като фактор, който може да подпомогне руската визия за споразумение, а за целта се очаква Съединените щати да работят с Киев, за да го накарат да бъде по-гъвкав и по-отворен към руските искания.“

Становая предполага, че Русия може да се опита да задържи САЩ на своя страна, като направи това, което предложи Ушаков – да предложи нов кръг от преговори в Истанбул, но с делегация на по-високо ниво, включваща може би самия Ушаков и външния министър Лавров. Но той няма да рискува „засада“, сядайки със Зеленски, само за да установи, че всичките му искания са отхвърлени.

Тръмп завърши деня си в понеделник с публикация в „Трут соушъл“, че е „започнал подготовката за среща... между президента Путин и президента Зеленски“. Когато се събуди и се включи в сутрешното предаване на Фокс нюз във вторник сутринта, изглежда му беше станало ясно, че сделката не е сигурна. „Аз някак си я уредих с Путин и Зеленски, но знаете ли, те са тези, които трябва да вземат решенията. Ние сме на 7000 мили разстояние“, каза той.

На този етап Путин няма причина да отстъпва. Без да е направил никакви отстъпки, той беше възнаграден с голяма среща на върха в Аляска, с отпадането на искането на Тръмп за подписване на примирие преди мирните преговори и с провала на всички ултиматуми за санкции до момента. След като леко намали мащаба на нощните атаки с дронове срещу украински градове през август, Русия ги засили отново в понеделник вечерта, изстрелвайки 270 дрона и 10 ракети. Ако натискът на Тръмп върху Зеленски все още не е дал резултатите, които Москва иска, винаги може да се разчита на военната сила.