Защо Путин не е готов за среща със Зеленски и може би никога няма да бъде

Единствената неизвестна за Русия в този момент е кого ще обвини Тръмп, когато това последно мирно усилие се провали, пише още Си Ен Ен.

В понеделник в Белия дом изглеждаше, че е постигнато широко съгласие за следващата стъпка – двустранна среща между руския президент Владимир Путин и украинския му колега Володимир Зеленски. Последва обаче руският отговор.

„Беше обсъдена идеята, че би било уместно да се проучи възможността за повишаване на нивото на представителите на руската и украинската страна“, заяви помощникът на Кремъл Юрий Ушаков, информирайки репортери за разговора на американския президент Доналд Тръмп с Путин. В изявлението му не се споменаваше името на нито един от двамата лидери, нито имаше индикация, че „представителите“ могат да бъдат издигнати до най-високо ниво.

Руският външен министър Сергей Лавров възприе по-помирителен тон в интервю за държавна телевизия по-късно във вторник. „Ние не отказваме никакви форми на работа – нито двустранни, нито тристранни“, настоя той. Но добави: „Всички контакти с участието на висши служители трябва да бъдат подготвени с изключително внимание.“

На езика на Кремъл това означава, че те изобщо не са близо до съгласие за подобна среща. И това не бива да е изненада. Това е война, която Путин започна, като едностранно призна част от украинската територия (самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики) за независима. Той твърди, че Украйна е „неразделна част от собствената история, култура и духовно пространство на Русия“ и че отделянето ѝ от Русия е историческа грешка., пише в анализ Си Ен Ен.

Кремъл не само рутинно поставя под въпрос легитимността на украинския лидер, като се фокусира върху отлагането на изборите в Украйна, което е незаконно по силата на военното положение, но в последния си „мирен“ меморандум изисква Украйна да проведе избори преди подписването на окончателен мирен договор. Путин и други руски официални лица рядко назовават Зеленски по име, предпочитайки вместо това язвителния етикет „киевският режим“. И да не забравяме, че именно Зеленски пътува до Турция за първите преки разговори между двете страни в средата на май, само за да бъде посрещнат от делегация, изпратена от Путин и оглавявана от автор на учебници по история.

Татяна Становая, старши сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center и основател на R.Politik, твърди, че макар Путин да не смята срещата със Зеленски за критична във война, която за Русия е по-скоро конфронтация със Запада, отколкото с Украйна, той все пак би могъл да се съгласи на нея, ако смята, че ще бъде успешна.

„Ключовите искания трябва да са на масата и Зеленски трябва да е съгласен да говори за тях“, каза тя пред Си Ен Ен във вторник. Към момента Зеленски е отхвърлил тези ключови искания, които включват отказ от територии, които Украйна все още контролира. Но според нея Путин вижда в Тръмп ключа към промяната на тази позиция: „Тръмп се възприема като фактор, който може да подпомогне руската визия за споразумение, а за целта се очаква Съединените щати да работят с Киев, за да го накарат да бъде по-гъвкав и по-отворен към руските искания.“

Становая предполага, че Русия може да се опита да задържи САЩ на своя страна, като направи това, което предложи Ушаков – да предложи нов кръг от преговори в Истанбул, но с делегация на по-високо ниво, включваща може би самия Ушаков и външния министър Лавров. Но той няма да рискува „засада“, сядайки със Зеленски, само за да установи, че всичките му искания са отхвърлени.

Тръмп завърши деня си в понеделник с публикация в „Трут соушъл“, че е „започнал подготовката за среща... между президента Путин и президента Зеленски“. Когато се събуди и се включи в сутрешното предаване на Фокс нюз във вторник сутринта, изглежда му беше станало ясно, че сделката не е сигурна. „Аз някак си я уредих с Путин и Зеленски, но знаете ли, те са тези, които трябва да вземат решенията. Ние сме на 7000 мили разстояние“, каза той.

На този етап Путин няма причина да отстъпва. Без да е направил никакви отстъпки, той беше възнаграден с голяма среща на върха в Аляска, с отпадането на искането на Тръмп за подписване на примирие преди мирните преговори и с провала на всички ултиматуми за санкции до момента. След като леко намали мащаба на нощните атаки с дронове срещу украински градове през август, Русия ги засили отново в понеделник вечерта, изстрелвайки 270 дрона и 10 ракети. Ако натискът на Тръмп върху Зеленски все още не е дал резултатите, които Москва иска, винаги може да се разчита на военната сила.