Полицаи не искат да участват в дело срещу депутати от "Възраждане"

След като и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов поиска имунитетите им, двамата депутати сами се отказаха от тях и това отвори възможност процесът да помръдне напред. Явно обаче това няма да се случи в скоро време.

Полицаите, които според прокуратурата са пострадали при сблъсък с депутати от "Възраждане" по време на протест за оставката на правителството пред регионалното министерство на 27 януари 2020 г., не искат да бъдат граждански ищци или частни обвинители (т. е. да поддържат обвинението наравно с прокурора). Това видя "Сега" в протокола от разпоредителното заседание в Софийския районен съд. Никой от тримата полицаи не се явява в съдебната зала, а при призоваването си по телефона двама са обявили изрично, че не искат да са страна в процеса.

Възможно обяснение на това поведение би било твърде дългото време, в което делото срещу депутатите от "Възраждане" Веселин Вешев и Ангел Георгиев стоя на трупчета. Всъщност, повече от 5 години и половина след събитията пред МРРБ делото не просто не е тръгнало, но беше върнато на прокуратурата за отстраняване на пропуските, открити от съда. Тепърва прокуратурата трябва да преправи обвинителния акт и да го внесе отново. А това хипотетично ми могло да отнеме месеци.

Определението на районния съдия Гюляй Кокоева е потвърдено от трима градски съдии, макар и те да не са съгласни с повечето от нейните доводи, като дори намират, че е проявила "изключителен формализъм". Един от любопитните примери за този изключителен формализъм е проявен спрямо предмета, с който прокуратурата твърди, че са нанесени телесните повреди на двама от полицаите. Първо в обвинителния акт пише, че телесната повреда на единия е нанесена с дървен прът, а на другия - с метална тръба. А после прокурорът говорел за "неустановен предмет, наподобяващ "тръба/прът". "От една страна е въведена посочената конкретика относно предметите, с които са нанесени ударите на всеки един от пострадалите, а от друга се твърди, че предметът, с който са нанесени ударите, е неустановен", пише съдия Кокоева.

Тримата градски съдии - Ани Захариева, Аделина Иванова и Мила Лазарова, обаче смятат, че това несъответствие е незначително, тъй като за НК е без значение какво оръдие е ползвано за причиняване на телесната повреда. Единственият довод на първата инстанция, с който градските съдии са съгласни, е, че прокурорът не е описал какви точно болки и страдания са причинени на един от полицаите. Това е съществено процесуално нарушение, заради което делото трябва да се върне на държавното обвинение, определя и градският съд.

Районният съдия Кокоева пое делото срещу Вешев и Георгиев през февруари т. г., когато 4 години след внасянето на обвинителния акт в съда, определената да го гледа съдия Емануела Куртева си направи отвод. Причина за това станаха обвиненията, отправени към нея от единия от подсъдимите, че е пристрастна. Това върна делото на старта, тъй като в наказателното право действа принципът на неизменност на съдебния състав, т. е. един и същ съдебен състав трябва да започне дело, да проведе съдебното следствие и да обяви присъдата. Любопитното в случая е, че съдия Куртева не намери пропуски в делото.

Георгиев и Вешев бяха задържани по време на протест за оставката на правителството пред регионалното министерство на 27 януари 2020 г. и по-късно бяха обвинени в причиняване на лека телесна повреда на полицаи, съпротива срещу орган на властта и хулиганство. Двамата твърдят, че те са били бити от полицаи, които дори употребили електрошок срещу единия.

Според Наказателния кодекс наказателното преследване се изключва, когато е изтекла т. нар. абсолютна давност. Тя зависи от престъплението. В случая с депутатите давността за телесната повреда е 7 г. и половина, а тази за хулиганството - 15 години. Със скоростта, с която процесът се движи, нищо чудно да се стигне и до отпадане по давност на поне едно от обвиненията.

За разлика от Вешев и Георгиев, други техни колеги не се отказаха от имунитетите си, а мнозинството в парламента неведнъж ги спаси от наказателно преследване за погрома срещу Дома на Европа през февруари. Става дума за Славчо Крумов, Ивайло Чорбов, Йордан Тодоров и Никола Димитров от "Възраждане", които участваха в безредиците пред Дома на Европа през февруари т. г. За двама от тях Сарафов искаше и арест