Такова убийство има много съучастници

Онзи с АТВ-то в Слънчев бряг в четвъртък също не е „от такъв и онакъв етнос“. Син на полицай е, а майка му работи в съда. Защо е карал така? И той имал книжка отскоро – от май месец.

Чувството за безнаказаност.

Като го знаят местните „органи на реда“ чий син е, какво може да му се случи като превенция?

___________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Да го наричаме „инцидент“? Или „убийство“? Само че, ако е убийство, тук съучастниците са много.

Дали ще имаме камери, дали ще се ожесточава законът, дали ще се дава доживотна присъда, Крумови закони, каквото и да е…

… ако няма кой да следи за спазването им, си остават на хартия. Ако ни делите на „наши хора“ и обикновени хора, пак си остава на хартия. А това, което се случва на пътя, си се случва.

Имаме ли камери? Имаме. Имаме ли „закони“? Имаме. Какво още имаме? Имаме 50-70% увеличение на заплатите на меверейците. Каква е била целта на това действие? Безопасност и превенция или да пазят властта от протестиращите? Защото това, което се случва по улиците, не говори за „инвестиция в сигурността“.

Също така – защо всеки, който пожелае да има книжка, трябва непременно да я има? Автошколите, автомобилната администрация… вие имате ли да кажете нещо?

Почна се – от тоя етнос бил, от оня етнос бил. Все тая е от кой етнос е. Чувството за безнаказаност играе тука. Семерджиев от какъв „етнос“ беше? А оня, дето уби французин на Околовръстното? На Семерджиев кой му донесе стълба да офейка от адреса си? Полицайка. Оня, дето уби французина, кой го пазеше? Цяла патрулка го пазеше. Помните ли?

Демек, да са го санкционирали едно хубаво при предишните му провинения. Ама, ако погледнете, ще се окаже, че… то провинения няма. Най-вероятно. Мама и тати, ако са „наши хора“, за какви предишни провинения можем да говорим изобщо – там и следа сигурно няма оставена. Камо ли писмена. А онзи с аудито пък… имал книжка от две седмици и вече 6 фиша. И нищо. Та и със „следа“ и без „следа“, важното е кой си мислиш, че ти пази гърба, а не какво пише в закона.

Това, разбира се, са само предположения. Обосновани предположения, но само предположения. А защо са „обосновани“ ли? Защото съм се наслушал на такива истории. И то от полицаи. Такава ми беше работата преди.

А на какво, според вас, се дължи това – децата на магистрати или меверейци да са така… с малко повече самочувствие и усещане за безсмъртност?

Защо прокурорският син от Перник е на свобода и в „неизвестност“?

Аудито, което уби човек тази нощ, пък е една доста скъпа играчка. Ама не било негово, казват. Да де, ама сигурно не е на някой беден случайник, нали?

Колко подобни „инциденти“ видяхте със стари потрошени нисани или ръждясали пасати комби на по 30 години? И колко видяхте със скъпи коли? Дали има връзка между имането на пари и чувството за безнаказаност, тогава? И каква би била пък тази връзка, а?

Та, ако искате по три милиона камери на улица да сложите, все тая. Доживотен затвор да ги заплашите, че ще им дадете, те като си знаят, че няма кой да ги задържи или обвини, ВСЕ ТАЯ. Ще хванете няколко дребни риби – за пред медиите – ще им съдерете кожите демонстративно за малко пиар; и после животът ще си продължи постарому. Докато някой безхаберник с бяло ауди или АТВ не ви го прекъсне.

Ама „законотворците“, както и техните хора по районните, по дирекциите, по „службите“, не ходят сред простосмъртните; тях беше по-трудно някой луд камикадзе да ги порази.

До днес.

Днес нивото се вдигна.

Днес видяхте как един с чувство за безнаказаност излита със 170 км/ч и се врязва в каквото има пред него. В случая – за зла участ – автобус. Но със същия успех на мястото на автобуса можеше да е много скъпата лимузина на някой парламентарен гнусляр, който предната вечер си е вечерял с някой „наш човек“ – дето синът му е пътен рецидивист-джигит.

Как мислите – дали много скъпата лимузина е по-издръжлива от автобуса?

Искам да кажа, уважаеми депутатстващи, „наши хора“, „бизнесмени“, законотворци, „органи на реда“ и т.н., че и вие сте на същите пътища и вече кордоните, лимузините и охраната не могат да ви спасят от собственото ви творение – от онези с чувството за безнаказаност и самосъзнание на неуправляем ракетен снаряд. Няма кордон, лимузина или охрана, която да спре летящи със 170 км/ч по асфалта два тона стомана. Ня-ма!

Те нямат дори инстинкти. Нито аудито, нито АТВ-то са оставили следи от спирачен път.

Виждали ли сте насран тийнейджър, който току що е разбрал как действат законите на физиката? Като катеричка пред фарове е. Забравя всичко и се вкопчва във волана. Вече не е „водач“, а е най-обикновен куфар, който се държи за волана. Допреди секунда е бил „големият мъж“, хилил се е на мацките в купето. Сега вече е НУРС. И се е наакал.

Но допреди да настъпи педала, е „голямата работа“. Защото такива ги създадохте – неуправляеми и със самочувствие на недосегаеми. А да… да не забравяме – и в училище оценките се пишат на база „ти знаеш ли кои са баща ми и майка ми“, та и много от тях са на нивото на амебите по интелект. Та за тях единствената разлика между 50 и 170 км/ч е, че първото е за загубеняците и мухльовците, а второто е за господарите на държавата, дето са „наши хора“. Законите на физиката са ги учили загубеняците в училище, на „нашите хора“ са им писали оценки „по заслуга“ на семейството.

Чувството за безнаказаност, което им вдъхнахте, ни убива. Знам, че не ви пука за нас. Но вече виждате, че случаите са масови. Че са тежки. Че са много по-страшни от преди. Вие сте по същите улици, на някои от вас и децата им са по същите улици. Съпругите и съпрузите. И бронирана лимузина не може да ви спаси от снаряд от два тона, който лети с почти двеста. Няма къде да се скриете от собственото си творение. Чака ви. На пътя. Пред вас. На светофара. Чака ви.

Продължавайте да създавате „наши хора“, дето законът не ги лови. И се молете. Продължавайте да защитавате дечицата на тоя и на оня, пазете ги от закона и те ще се качат на аудито или АТВ-то и ще ви се „отблагодарят“. Или на децата ви.