Половината ученици от професионалните гимназии у нас учат специалности, които не се търсят на пазара на труда. Това показва доклад на Института за пазарна икономика, анализиращ доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на икономиката.
Препоръки
ИПИ измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални специалности и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация в различни сектори чрез Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката. През 2025 г. индексът за страната достига 52,8 точки (от 100 т.), което показва, че при около 50% от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им, пише "Сега".
Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Добрич (64,9 т.), Ямбол (62,0 т.) и Силистра (60,2 т.), където професионалното образование е сравнително добре съобразено с нуждите на икономиката - най-вече в селското стопанство и туризма. На другия полюс са Кюстендил (32,9 т.), Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 т.), където има прекомерен прием в неподходящи направления спрямо структурата на местната икономика. София има сравнително висок резултат от 56,8 точки, благодарение на съответствие в ИКТ сектора, транспорта и частично - преработващата промишленост.
Разминаванията по сектори също са сериозни. В селското стопанство например заетите с професионална квалификация са едва 6%, докато учениците в професиналните гимназии, учещи в това направление, са 9%. В преработващата промишленост е обратно - приемът по тази професия е само 12%, а заетите - 25%. В строителството има високо търсене (9% заети), но нисък прием (4%). В транспорта заетите са 10% при едва 2,8% прием. В хотелиерството и ресторантьорството се наблюдава свръхприем (11%), но по-малка заетост (6%). Най-големи са разминаванията в Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) - 19% от учениците учат това направления, докато работещите в тази област са под 2%.
Данните показват голям дял на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места - от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности - например, в селскостопански дисциплини, а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение - например в хотелиерството и ресторантьорството.
Системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса, е изводът в изследването. От ИПИ открояват нуждата от реформи в няколко направления. Едно от тях е по-широкото отраслово образование, развиващо езикови, математически и технологични умения, вместо силно специализираните паралелки. Ученето чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация, изтъкват оттам. Според икономистите следва да има възможност за трансфер между специалности и учениците да могат да променят посоката си в движение, ако пазарът го налага. Нужни са и усилия за насърчаване на готовността за миграция в търсене на работа, тъй като липсата на мобилност засилва регионалните несъответствия.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)