Американски фюрер: На лов за престъпници или „Маршът към US авторитаризъм“

____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Доналд Тръмп винаги (или поне така твърди…) е бил „хладен“ към идеята да изпраща американски войски в чужди конфликти. Но я му дайте шанс да ги насочи срещу собствените си съграждани; изведнъж е „за“ с двете ръце.

Това е фонът на последната му постановка: поемането на контрол върху полицията на Вашингтон, заливането на улиците с части на Националната гвардия и намеците, че може да „окупира“ и други градове.

Публично Тръмп твърди, че става дума за борба с „ръст“ на агресивната престъпност. Но, както отбелязва The Atlantic, „престъпността намалява от постпандемийния си връх преди две години“.

Дори да се приеме, че все още е твърде висока – да обявиш извънредно положение с аргумента, че престъпността не спада достатъчно бързо, е меко казано пресилено (да не кажем, че мирише на есесовщина).

Много правилно отбеляза журналистът на The Atlantic Джонатан Чайт, че по-големият „сигнал“ е миналото на Тръмп.

Това е човек, който „през цялата си кариера е приемал законите като препоръки“, обкръжил се е с осъдени лица, помилвал е метежници от 6 януари (щурмували Капитолия) и дори е назначил един от подбудителите на щурма в Министерството на правосъдието. Неговата дефиниция за „престъпник“ изключва самия него и съюзниците му, но включва условия като „бездомничество“; всичко това, докато е фиксиран върху уличната престъпност, която обичайно свързва с чернокожите общности.

И това е човекът, който е съвсем официално осъден по 34 обвинения. Който помилва наркодилър. Който покани братята Тейт – разследвани за изнасилвания и склоняване към проституция – на гости. Който покани на гости и осъдения за изнасилване Конър Макгрегър.

…

като например запълване на съдебните вакантни позиции, за да се ускорят процесите. Но планът на Тръмп напълно ги пропуска в полза на нещо, което звучи като напомпан пиар: войници по улиците. Дори той самият изглежда не е убеден, че ще проработи – на собствената си пресконференция призна, че във Вашингтон вече има „повече от достатъчно полицаи“, за да възпират престъпността. Тогава защо да добавяш военни, особено такива, КОИТО НЕ СА ОБУЧЕНИ ЗА РАБОТА С ЦИВИЛНИ?

Отговорът най-вероятно се крие в постоянния стремеж на Тръмп да използва държавния апарат срещу политическите си врагове. През първия си мандат, далеч преди протестите след убийството на Джордж Флойд, той рутинно описваше мирни демонстранти като насилствени тълпи и дори притискаше военните лидери да „стрелят по протестиращи“. Да превъртим лентата няколко години напред: малко преди военния парад за рождения си ден (друга абсурдна тема, но… за следващия път) той предупреди, че всеки протестиращ – агресивен или не – ще бъде „посрещнат с много голяма сила“. Демек, ще бъде бит и арестуван. Старата германска кръв май му бучи в ушите и му напява „Зиг ха…“ да не продължаваме.

Екипът, който го крепи сега, е показателен. Министърът на отбраната Пийт Хегсет и главният прокурор Пам Бонди са лоялисти на Тръмп, които, както отбелязва The Atlantic, „поставят личната вярност към президента НАД ВСИЧКИ ДРУГИ СЪОБРАЖЕНИЯ“. Хегсет в частност размазва границата между външни врагове и вътрешни критици. Министерството на правосъдието под ръководството на Бонди изнася шумни, но безпочвени „разследвания“ срещу опоненти на Тръмп – ход, взет директно от авторитарния наръчник на всеки един диктатор. Ако критикуваш Тръмп, значи мразиш Америка… значи си враг.

И именно това някои от съюзниците на Тръмп желаят. Консервативният активист Крис Руфо приветства действията като възможност за „репресии в стил Букеле“ – препратка към президента на Ел Салвадор Найиб Букеле, обвиняван в изтезания в затвори тип ГУЛаг и наскоро премахнал конституционните ограничения за президентски мандати. Букеле използва темата за престъпността не само за да „бори престъпността“, а за да делегитимира всякаква опозиция. Това е моделът, който Руфо открито казва, че Тръмп трябва да следва.

Самият Тръмп вече представя окупацията на Вашингтон като необходима за „осигуряването на столица, която приема важни чуждестранни и вътрешни гости“; като умишлено пропуска собствените ѝ жители. И не спира дотук. Почти между другото казва, че би искал да разшири стратегията в „множество други градове“. Ако можеше да го види проваленият австрийски художник с мустачките, щеше да се просълзи от умиление.

Съберете всичко това и моделът е трудно да се пропусне: мотивите на Тръмп не съвпадат с неговата реторика.

Става дума за замъгляване на границата между правоприлагането и политическото сплашване и за подготовка на почвата за национален показ на сила срещу всеки, който се осмели да му се противопостави.

Плановете му за Вашингтон са предупреждение за всички американци. А, ако пък продължат да изнасят „демокрация“ по света… са предупреждение и за всички нас.