Дани Каназирева встъпи в длъжност като административен съдия в Пловдив

Днес встъпвам като съдия с чувство на дълбока отговорност и признателност.

Това написа на личната си страница във Фейсбук Дани Каназирева. Ето какво още сподели тя:

"Престиж. Авторитет. Уважение. Респект. И най-вече смисъл. Това изпитвам в този момент — не като самоцел, а като резултат на дългогодишни усилия, лични и професионални изпитания и постоянство.

Сбъднах всичко, към което един млад човек би се стремил. Но не с късмет или талант, а с труд. Със себераздаване. С риск. С постоянна подготовка и с онази тиха, вътрешна решителност, с която си казваш: „Ще се справя“.

Днес съм щастлива, горда и изпитвам дълбока благодарност за всичко, което постигнах и което преодолях.

Като областен управител – изградих доверие, чуваемост, управление, близо до реалността, а не формалността. И постигнах нещо, което никой не може да отрече – Пловдив стана област, с която се съобразяваха всички в страната.

Днес съм точно там, където винаги съм искала да бъда. Знам кого уважавам и от кого искам да се уча. Знам кои са истинските хора в живота ми – и ще ги пазя. Знам и какво означава да останеш верен на себе си.

Политиката никога не успя да замени любовта ми към моята професия.

Благодаря ви за цялата подкрепа, която винаги сте ми давали, за всяка мила дума, която зарежда със сила.

Смирено, но уверено, встъпвам на тази позиция.

Вярвам, че да бъдеш съдия е не просто да прилагаш закона, а да защитаваш достойнството на човека и да утвърждаваш доверието в институциите.

И вярвам – най-важното тепърва предстои".

Като адвокат преминах през години на активна практика, без предварително „отворени врати“, а само с образование, амбиция и последователност. Години, в които натрупах не само професионален опит, но изградих и име, базирано на резултати, работещи решения и доверие.

Преминах и през политиката — среда на бурни процеси, силни хора и често разочароващи истини. Работих и със силните на деня, и с онези, които остават незабелязани, но носят дори по-висока стойност. Постигнах успехи, които бяха немислими за мнозина. С работа, с позиции, със силен екип.

Но видях и как властта променя хора и характери, как ценностите избледняват. Преживях предателства от близки до сърцето ми хора. Мълчах и продължавах. Сблъсках се и с омраза — а с това никога не се свиква. Винаги наранява. Знаех кога да водя битки и кога да се откажа достойно.

Но ме научи на нещо важно – да разпознавам истината от лъжата, стойностното от показното, да различавам хората от образите, искреното от користното, да виждам отвъд думите, да ценя мълчанието повече от празните обещания. Направи ме по-мъдра и устойчива.

Като доктор по конституционно право за мен правото не е просто норма, а изисква разум, морал и съвест. Убедена съм обаче, че професионализмът не се измерва с титли, които мнозина често натрапват на обществото, а с устойчивост да отстояваш принципи.

Оттук нататък пътят ми принадлежи на съдебната система. Ще се водя от вътрешното си убеждение, но и от обективната сила на закона. А всичко, през което съм преминала — с всичките му уроци, болки и победи — ще бъде моята най-ценна опора на тази отговорна позиция. Да различавам аргументите от манипулациите, да бъда принципна, но човечна, да бъда обективна, но не безлична, да прилагам закона, но и да чувам хората.