Седемте рилски езера: цимент, бетон, фасове, сега и храм ще им строят. А за мол и кафенце дали ще има време?

С всички тях се появиха фасовете, пластмасовите кутийки, въргалящи се наоколо, кенчетата бира, чашките…

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Свети Иван Рилски е живял в пещера, хранел се е с треви, билки и корени; живял е сред дивите животни и е почитал светостта на природата. И нейната чистота. И е живял в хармония с нея.

Сега някой извади от нафталина идея, „отлежавала“ 40+ години, за да прави параклис на Седемте рилски езера. И да го посвети на Свети Иван Рилски.

Иронията не е изгубена тук, но когато става дума за светостта на природата на България, ми е малко трудно да видя смешното в ситуацията. Оценявам тъпотата, която е толкова автентична, че чак е комедийна…

… но просто ми е трудно да се засмея.

Нали знаете, че нито една сграда, здание, беседка или палатка дори… не се появява просто ей така – от нищото. Горе ще има строителна техника, камиони за доставка, работници, мръсотия, строителни отпадъци (които, както знаем, никога не си отиват, а стават част от мястото), ще има разорани участъци от гуми, въобще… ще е кафяво чудо и приказ по свещената ни природа.

Не знам откъде да започна… От Седемте рилски езера ли?—които са оцелели хиляди години, но откакто лифтовете докараха дебело*ъзниците, започнаха да се превръщат в блата. С дебело*ъзниците, дето си умират от кеф да хапнат и пийнат горе и да си хвърлят фасовете, разбира се, довтасаха и тарикатите с джиповете, които с*рат допълнително по природата, качвайки част от дебело*ъзниците вместо лифта – тия, дето не им се чака или искат да покажат на света кой е шефът тука!

С какво да продължа?... С тая бясна мания да се демонстрира вяра и религия със символи на всяка цена, но никога с дела…? Нечелите Библията си умират да говорят за християнство, но и „Отче наш“ дори не знаят; не знаят и в кое Евангелие да го намерят. Не знаят и Евангелие какво е. За какво им е на тях храм или параклис? За патриотични снимки в Instagram?

Накичили се с по десет златни кръста, но плюят по ближния. Не само, че лявата ръка ЗНАЕ какво върши дясната, но и двете – в синхрон – крадат. Прелюбодействат за спорта. Бият и жена си, и любовницата. Църквите са им туристически забележителности. Не могат и два от седемте смъртни гряха да изброят, но повечето си ги носят и практикуват в ежедневието. Имат нужда да се показват като християни, защото това им е някакъв вид принадлежност – като към футболен отбор. Могат да засрамят и най-дебелокожите езичници с агресивното си отричане на какъвто и да било морал. Но имат страшна нужда от храмове. В които да не знаят как да се прекръстят.

Не знам кой и кога (и защо) реши, че Християнството и вярата са някаква присадка към шкембе-чорба-патриотизма, но така съвсем обърка и трите мозъчни клетки на шайката от менте-патриоти, дето си мислят, че патриотизъм е да ходиш по тясна тениска да хвърляш фасове на Седемте рилски езера и че като се прекръстиш преди да направиш някакво мръсно на ближния, „мръсното“ пò ще фàща! Прекръсти се, плюне, готов е!

На тия най са им се прищели храмове и пилони. И молове, де. Да не забравяме моловете. В тоя ред на мисли – така и така на Седемте вече изср*ха бетона и направиха „пътеки“, качиха дебело*ъзниците с джиповете, да си мятат фасовете, сега ще им направят един мутро-бароков „храм“ от цимент и обществени поръчки за усвояване. За чудо и приказ ще им го направят. Много са популярни сега такива. Та…

… като сме почнали и като стана дума, че след храмовете и пилоните, тия най обичат моловете… кога ще им вдигнат горе едно молче? Да си се разхождат на кеф и климатик. Може стъклени стени да им сложат – да си гледкат езерата как бавно се превръщат в блата.

С какво да продължа?... Със Светия ДСинод ли? Няма смисъл. Там мерцедесите и златните ролекси са най-канонични. Прегръдката с властта там е силна и сплотена от общата любов по популизма и целуването на ръце.

Като теглиш чертата

– сме патриоти, дето искат повече цимент и бетон, и тълпи, хвърлящи чашки и фасове по безценната природа на родината ни;

– сме уж светска държава, но със силно желание за „религия в училище“;

– сме и държава с официална религия в Конституцията, пълна с „набожни християни“, които „Отче наш“ не знаят, и Библията не са чели, но са готови очите да ти издерат в защита на „вярата“ (и червените кончета, и ритуалното жертвоприношение по празници, което наричат курбан).

За край – ще разкажа една история, която и преди съм разказвал, но с времето не става по-малко тъпа, нито по-малко показателна.

Преди години се качих на Седемте рилски езера за пореден път. Без да разкрасявам с подробности – ще прескоча в частта, в която един чичак с анцуг връткаше ключове на пръста, докато разглеждаше тарелките с храна в хижата до лифта. По лицето му си личеше, че някаква пресметлива мисъл се мъти зад челото. По такива лица винаги си личи, когато някоя мисъл вземе да им се появи и да им предизвиква дискомфорт.

Накрая реши да получи малко повече информация – да му помогне в мисленето. Попита жената от хижата дали „горе има къде да се хапне някъде“.

На жената щеше да ѝ падне ченето. Под „горе“ чичакът имаше предвид „на/в/около“ езерата. Демек, дали някъде в защитената местност на хилядолетните води от праисторически ледник, оцелели през ери и епохи, някой не е вдигнал капанче, където да седне човек да жмуцне три-четири кебапчета с биричка, да се оригне, да се подкрепи, да изпуши една цигара, па да продължи с обиколката на „забележителностите“.

Това беше точно времето, след като пуснаха лифтовете до горе – до хижата – и дебело*ъзниците налазиха езерата.

Не е нужно да казвам, че и съвсем малко по-късно – само няколко години – се появиха горе и багерите, които разораха наоколо и докараха „цивилизованите“ циментови пътечки.

Малко по малко, лека полека, чичакът с анцуга си върви към да си получи желаното – да има горе къде да хапне.

В тази държава няма свято място, което да не можем да направим „по-свято“ с малко бетон и малко обществени поръчки за усвояване.

Ще му сложим местенце за хапване и пийване и ще цъкаме с език, докато жулим кой бира, кой – фрапенце; ще гледаме как последните капки ледникова вода се превръщат в тиня и ще си казваме: „Ей, съсипаха я тая държава! Едно време кво хубаво беше, ама гледай…“ И ще се борим със зъби и нокти и на следващото свято място да направим същото, за да може пак да цъкаме с език – и там.

Малко бетон тук, малко бетон – там, малко джипчета, малко храмче за туристическа атракция, малко Instagramable опортюнитис за кифлите да се щракнат с някоя много известна икона. Перфект! Ще сложиме и магазинчета, може някой мини-мол, кафенце, фрапенце, идеални сме!

Мà най-важното е, че то е част от нашите традициЙ – че ние нали сме християни-за-берекет с червени кончета и се кръстим докато кълнем, че пò фàща. Та – идеално ни се вписва в кОлтурата.