Фронтменът на U2 - Боно: Хранех се с остатъците от храната на летището, харчех парите си за плочи

Самият той разкри, че е започнал да яде инстантно картофено пюре и остатъци от храната от самолетите, след като майка му починала.

Майката на Боно, Айрис Хютън, умира през 1974 г. на 48-годишна възраст след аневризъм, когато той е само на 14 години.

Певецът, който е израснал в Дъблин, каза още, че за съжаление не помни много неща за майка си, но има ярки спомени от семейната кухня.

Възходът на Боно към славата започва през 1976 г., когато той сформира група със съученици в Дъблин, отговаряйки на обява, публикувана от барабаниста Лари Мълън-младши.

Като една от най-успешните рок звезди в света, Боно едва ли се лишава от нещо. Но се оказва, че животът на 65-годишния фронтмен на U2, чието състояние се оценява на 500 милиона паунда, не винаги е бил толкова лесен.

"Къщата беше на два километра от пистата, където брат ми Норман работеше за Aer Lingus. Той ги беше убедил да му позволят да носи остатъците от храна от авиокомпанията. Това беше силно екзотична храна. Стек от шунка и ананас, италианско ястие, наречено лазаня, за което никога не бяхме чували, или такова, където оризът вече не беше млечен пудинг, а солено изживяване с грах", разказва Боно.

"За съжаление нямам много спомени за готварските умения на майка ми или за каквото и да било друго свързано с нея. След като почина, просто не споменавахме името ѝ. Така че е трудно, когато правиш това, да си спомниш тези неща. Имахме драми на кухненската маса, трима мъже се караха много, защото жената на къщата я нямаше. И си спомням, че отношението ми към храната се промени", казва още той.

Рокаджията, чието истинско име е Пол Хюсън, също така разкри, че избягва да пие преди концерти. "Преди да изляза на сцената, съм пил алкохол само два пъти", каза той в подкаста. "Веднъж, защото имах сватба, а друг път баща ми трябваше да ме приспи в Париж в края на 90-те. Не можеш да пееш добре, ако пиеш преди това."

Групата, наречена U2, бързо си създава име със суровия си звук и електрифициращо сценично присъствие. Ранните им албуми, особено Boy и War, също получават признание от критиката, като страстният вокал и сценичното присъствие на Боно му печелят световна слава.